Днес, 16 октомври, ООН отбелязва Световният ден на прехраната под мотото: “Хранейки света, се грижим за земята”. Темата на тазгодишното отбелязване на деня е избрана в контекста на годината на семейното фермерство и малките стопанства. Целта е мотото да насочи вниманието към значимата роля на малките производители за изкореняване на глада и бедността, осигуряване на хранителна сигурност и ценни вещества, както и за подобряване на живота, разумно управление на природните ресурси и устойчиво развитие.
Световният ден на прехраната се отбелязва по решение на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), в деня на създаването ѝ – 16 октомври 1945 година. Денят се чества в над 150 страни, като България се включва през 2006 година. Целта на Световния ден е да постави на дневен ред проблемите, свързани с прехраната, глада, лошото хранене и бедността.
Въпреки многобройните твърдения на специалисти, че на Земята има достатъчно продукти, за да се изхрани цялото й население, не всички имат достъп до тях. Най-вече заради факта, че не се разпределят и не се съхраняват правилно.
Според ФАО на боклука отива една трета от произведената на планетата ни храна – около 1,3 млрд. тона. Само в Европа и Северна Америка се изхвърлят 220 млн. тона продукти. А средностатистическият жител на индустриално развита държава за година праща на сметището 95-115 кг отпадъци от масата си.
Именно такива продукти отиват на боклука заради, общо взето, недобра организация. Лошото е, че близо 44% от “хранителния боклук” са плодове и зеленчуци. Според експерти това се дължи на лъжовните представи за това как точно трябва да изглежда храната.
Проблемите с глада и унищожаването на годни за ядене продукти не са от вчера. И никой не очаква те да се решат за един ден. Но пък може поне да опитаме да спасим от боклука храната, която самите ние купуваме. Не е трудно – просто трябва да спрем да се презапасяваме.
По случай отбелязването Световния ден на прехраната, през цялата седмица Българската хранителна банка ще популяризира своята кауза с поредица от атрактивни инициативи.
Според Цанка Миланова, изпълнителен директор на БХБ „Ежегодно в ЕС се разхищават 90 млн. тона годна за консумация храна, а в същото време един от четири българи гладува, едва оцелявайки под или на прага на бедността… Нашата работа не е кампанийна, както и гладът не е нещо, което се случва от време на време. През 2013 г. БХБ събра над 260 тона храна, с които бяха подпомогнати над 15 000 гладуващи деца, възрастни и социално слаби семейства. През тази година организирахме помощи за пострадалите от наводненията във Варна, Добрич и Мизия и продължаваме да се грижим за хората в нужда”, допълва тя.
Правото на прехрана е основно човешко право и необходимо условие за оцеляване и нормален живот. Националната здравна политика в областта на храните и храненето на населението в България е свързана с подобряване здравето и храненето и намаляване риска от различни заболявания. И съвсем естествено, основната тежест за решаването на тези проблеми трябва да се разрешава от нашата хранителна и питейна индустрия. Стига само държавата да се погрижи за нормални условия за нейното развитие…
ХВП – по материали от интернет.