Хранително-вкусовата индустрия се насочва към по-устойчиви хранителни системи, които да допринасят за запазване, защита и възстановяване на биоразнообразието. Като основен купувач на селскостопанските суровини и съставки, нашият сектор и партньорите ни от веригите за доставки сме силно зависими от здравословните екосистеми, които играят важна роля за постигане на целите на ЕС, заложени в новата Стратегия за биологично разнообразие. В този контекст ние подкрепяме желанието на Комисията да разработи по-амбициозни мерки за опазване на биологичното разнообразие в Европа и извън нея. Нашите препоръки са, както следва:

I. Общи бележки
Стратегията за биологичното разнообразие е уникална възможност за наистина цялостен и систематичен подход към политиката на ЕС в областта на храните, който да обединява най-важните въпроси, свързани с производството и потреблението на храни на едно място. Тя, също така, предлага добра основа за преосмисляне на настоящите политики и добра база за устойчивост във всички законодателства, свързани с храните.
Освен това считаме, че биоразнообразието и ефективността на ресурсите трябва да съответстват на целите за неутралност на климата до 2050г. и да подкрепят правилното прилагане на целите на ООН за устойчиво развитие. Стратегията също така трябва да бъде съвместима и съгласувана с други ключови елементи на „Европейската зелена сделка“, като например, Общата селскостопанска политика (ОСП), стратегията „От фермата до масата“ (F2F), политиката на ЕС в областта на научните изследвания и търговията и други съществуващи политики за подкрепа.
Ние призоваваме за разработването на амбициозна политическа платформа, която да отговаря на целите на ЕС за биологичното разнообразие по най-добрия, устойчив и приобщаващ начин. И особено в ситуацията след коронавируса, не бива да се допусне никой да остане извън общата европейска рамка. Освен това, всички политически решения следва да се основават на надеждни научни данни и всеобхватни оценки на въздействието, които да отчитат икономическото въздействие, наред с въздействието върху продоволствената сигурност и безопасността на храните.

II. Защита и възстановяване на природата в ЕС

1) Цели, свързани с биологичното разнообразие
Европейският сектор за храни и напитки изкупува около 70% от селскостопанската продукция в ЕС[1]. Той разчита на доставката на селскостопански суровини на конкурентни цени, в количество и с качество, необходими за производството на разнообразна висококачествена храна за европейските потребители, както и за експортните пазари. По този начин нашата индустрия разчита на дългосрочната икономическа, екологична и социална устойчивост в селскостопанския сектор. Въпреки че приветстваме предложенията за намаляване и ограничаване на използването на пестициди и торове за опазване на биоразнообразието, считаме, че подобни мерки трябва да бъдат внимателно преценени. Както показват изследванията, такива мерки могат да имат нежелани въздействия върху добивите, качеството (например, нивата на микотоксини, някои растителни токсини) и цените на суровините, на които разчитат преработвателите. В същото време безопасността на храните е застрашена от изменението на климата, загубата на биологично разнообразие, спада на естествените опрашители, ерозията на почвата и замърсяването на водата.
Ние призоваваме Комисията да извърши кумулативни оценки на въздействието, за да гарантира, че всички цели, свързани със защитени територии / използване на земята, пестициди, биологично земеделие и торове, ще допринесат за запазване на дълготрайната устойчивост на хранителната верига. По този начин ще има възможност да се осигури на потребителите доставка на висококачествена и безопасна храна на достъпна цена. Тези оценки на въздействието трябва да са съобразени с анализа на постигнатите до момента резултати, наличието на алтернативни продукти и селскостопански практики, като същевременно се гарантира конкурентоспособността на хранителната верига.
Освен това политиките на ЕС, свързани с ОСП например, научните изследвания и безопасността на храните следва да подкрепят търсенето на жизнеспособни алтернативи и използването на цифрови технологии за подобряване използването на химически пестициди и торове[2]. Всъщност, те трябва да улесняват научните изследвания и иновациите, да подобряват процедурите за достъп до пазара и да насърчават използването им от земеделските производители.
Ние също така призоваваме за установяване на структуриран и приобщаващ диалог с всички заинтересовани страни, за да се гарантира, че целите за продоволствената сигурност и безопасност, икономическо възстановяване и устойчивост не са компрометирани.

2) Възстановяване на сладководните екосистеми и почвата
Климатичните промени все по-силно се отразяват на водоснабдяването. През последните десетилетия, наред с други мерки, производителите на храни и напитки работят в партньорство със земеделските производители, за да гарантират по-устойчиви селскостопански практики. Например, някои производители на храни работят за подобряване на качеството и ефективността на използваната вода и прилагат мерки за защита на по-широките водосборни зони.
Публичният и частният сектор в държавите членки трябва спешно да насърчи защитата и устойчивото управление на всички видове водни ресурси. В този контекст секторът на храните и напитките обхваща[3] целите на Рамковата директива за водите (РДВ)[4]. Тази директива е от ключово значение за защита и подобряване на състоянието на качеството на водата и водните екосистеми, като популации от естествени риби, включително мигрираща риба, както и за насърчаване на устойчивото използване и управление на водата в цяла Европа. Призоваваме за полагане на по-нататъшни усилия за осигуряване на правилното му прилагане, основаващо се на общо и практически осъществимо разбиране на определенията и изискванията.
Индустрията за храни и напитки също подкрепя ускорени действия, с оглед предотвратяване деградирането на почвата и възстановяване на здравето й. За да се ускори преходът към природозащитно селско стопанство, следва да се развиват публично-частни партньорства, наред с засиленото сътрудничество между индустрията и академичните среди, както и да се предвидят стимули в рамките на ОСП.

3) Горите
Хранително-вкусовата промишленост подкрепя[5] развитието на съществуващите рамки за увеличаване на количеството и подобряване на здравето и устойчивостта на европейските гори, включително чрез новата стратегия на ЕС за горите след 2020 г. Тези рамки трябва да се основават на съществуващи инструменти на ЕС, свързани с опазването и управлението на горите[6], като прилагането на национално равнище следва да бъде засилено. Инициативите за устойчиво управление на горите следва също да бъдат приведени в съответствие с други секторни политики, като ОСП и Закона за климата.
На международно ниво ние споделяме целите на Комисията да се минимизира приноса на ЕС за обезлесяването и деградацията на горите по целия свят и да се насърчи потреблението на продукти от вериги на доставки гарантиращи запазването на горите.
Тъй като ЕС консумира около 10% от общото обезлесяване в световен мащаб чрез вноса си, включително на селскостопански стоки, ние призоваваме ЕС да използва усилията си за търговска политика и дипломация, за да установи и насърчи мерки, насочени към справяне с обезлесяването на тропическите гори в страните производители (виж също по раздел IV). За тази цел ние сме поели ангажимент да укрепим доверието и надеждността на схемите за сертифициране, свързани с горите.

III. Разрешаване на трансформативна промяна

1) Бизнеса за биологичното разнообразие
Европейската индустрия за производство на храни и напитки спазва най-високите стандарти за екологична и социална устойчивост по целия процес, включително правата на човека, труда, здравето и хуманното отношение към животните. Ние подкрепяме текущите политически инициативи за изследване и надлежна проверка на правата на човека и околната среда сред всички участници и като част от интелигентен микс от действия за насърчаване на по-устойчиви и отговорни бизнес практики. Провеждайки подобаваща проверка, предприятията могат да оценят въздействието си върху човешките права и околната среда, да адресират най-подходящите проблеми и да ги представят по прозрачен начин. Необходимо е това старание да се приложи към всички участници във веригата на доставки, за да се изравнят условията и да бъдат ясни въпросите, за да се гарантира правилното им решаване, като се избегнат нежелани последствия.
В този контекст отново отправяме[7] своя призив за създаване на хармонизирана рамка в целия ЕС за устойчиво корпоративно управление, която да насърчава всички участници във веригата на хранителната стойност да приемат практики за надлежна проверка, по-специално за правата на човека и обезлесяването. Тази рамка трябва да има за цел да повиши осведомеността на икономическите оператори относно правата на човека и отговорността за околната среда, да се улеснят процесите за проверка и да се насърчат съвместни и ефективни действия на място. 

2) Измерване и интегриране стойността на природата
Ние подкрепяме намеренията на Комисията да разработи хармонизирани ЕС методи, критерии и стандарти за описване и оценка на характеристиките на биологичното разнообразие, като услуги, ценности и устойчиво използване. Те могат да бъдат полезни както за зелени инвестиции, така и за възстановяване на зелените екосистеми.
Освен това Комисията следва да оцени възможностите за по-нататъшно дефиниране на аспектите на биологичното разнообразие в методологията на ЕС за екологичен отпечатък на продуктите на ЕС (Product Environmental Footprint, PEF). Това трябва да стане по начин, който не усложнява допълнително нито методологията, нито информацията, която може да бъде предоставена на потребителите.
PEF и неговите единадесет правила в категория Продукти за храни и напитки поставят Европа на челно място в международното мислене и действия в областта на устойчивата околна среда, но все още не се справя ефективно с аспектите на биологичното разнообразие[8].
За да ангажира потребителите в опазването на биологичното разнообразие, ЕС следва да създаде хармонизирана методология за предоставяне на стандартизирана информация за околната среда за потребителите на базата на PEF[9].

 IV. Амбициозна световна програма

1) Повишаване на нивото на целите в световен мащаб
Ние подкрепяме амбицията на Комисията да създаде нова рамка за управление на биоразнообразието, за да гарантира съгласувано и координирано изпълнение на всички задължения и ангажименти, свързани с биологичното разнообразие, договорени на национално, европейско и глобално равнище. Ние също така подкрепяме целта на Комисията да постигне амбициозно споразумение за нова глобална рамка за периода след 2020 г. на 15-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие. В този контекст следва да се подкрепят глобални платформи като „Една планета за биологично разнообразие“ (One Planet to Biodiversity, OP2B). 

2) Търговия
Ние подкрепяме усилията на ЕС да включи в споразуменията за свободна търговия европейските регламенти за търговията и устойчивото развитие, които отчитат биоразнообразието, климата и други ангажименти за устойчивост. Считаме, че тези регламенти трябва да се застъпват за глобални, базирани на науката цели за биоразнообразие.
Като цяло търговската политика следва да подпомага устойчивото развитие на европейския хранителен сектор и да улеснява сигурността на доставките на храни. Той следва, също така, да предоставя справедливи условия за конкуренция и равни условия за производителите на храни в ЕС. Последователността на управлението между търговската политика на ЕС и другите политики на ЕС също е от съществено значение за поддържане на целостта на единния пазар и конкурентоспособността на селскостопанския и хранително-вкусовия сектор. Той следва да бъде допълнен от усилията на ЕС за повишаване на стандартите за устойчивост в световен мащаб.
По-специално, търговската политика на ЕС следва да спомогне за насърчаване на залесяването, като стимулира дългосрочните партньорства между ЕС и страните производители, както на правителствено, така и на бизнес ниво. Тя трябва да има за цел да създаде благоприятна среда за по-устойчиви ценности, които да достигнат до пазара на ЕС.
Двустранните партньорства със страни производители следва да се засилят, да се подобри правоприлагането и да се даде възможност за икономическо развитие. Те трябва да предоставят на местните власти стимули и подкрепа за насърчаване опазването на биологичното разнообразие и природните гори, като същевременно защитават правата на човека. Те също така трябва да допринесат за запазването и подобряването на поминъка на хората, който зависи от горите. Подкрепата може да бъде под формата на интегриране, на приобщаващо планиране на земеползването, на разработването и прилагането на програми за мониторинг и оценка на горите, както и създаването на национални системи за проследяване, с цел повишаване на прозрачността на веригите за доставки.
Новосъздадената платформа/експертна група на заинтересованите страни от Комисията за „Защита и възстановяване на горите в света“ следва да предостави форум за провеждане на конструктивен и приобщаващ обменен диалог между заинтересованите страни по тези въпроси. Препоръчваме структурирано и периодично включване на представители на страните производители в тези дискусии.

****

За FoodDrinkEurope
Организацията FoodDrinkEurope представлява производителите на храни и напитки в Европа, най-големият производствен сектор в Европа по отношение на оборот, заетост и добавена стойност. FoodDrinkEurope работи с европейски и международни институции, за да допринесе за развитието на законодателна и икономическа рамка, насочена към конкурентоспособността на промишлеността, качеството и безопасността на храните, защитата на потребителите и опазването на околната среда. Във FoodDrinkEurope членуват 25 национални федерации, включително 2 като наблюдатели, 27 асоциации на европейския ХВПсектор и 21 големи компании за храни и напитки. 

Повече информация за FoodDrinkEurope на www.fooddrinkeurope.eu.