Имиджът на България е задача обща, на всички



RadevРазговор с г-н Радослав Радев, председател на Националната лозаро-винарска камара в навечерието на две големи събития за българските винопроиводители.
 - В едно интервю от миналата година споделихте, че сте обнадежден и имате достатъчно оптимистични очаквания относно бъдещето на България като винарска страна. Традиционното  изложението Винария тази година подкрепя ли Вашия оптимизъм, и има ли с какво да се похвали българския винопроизводител?

Винарията се очертава да бъде много добра. Миналата година ние започнахме с един малко по-различен формат, отколкото досега сме я правили. Първо, решихме да я проведем заедно с АГРА, от гледна точка на това да се получи някаква синергия. До голяма степен всички наши изложители работят с производителите на машини, консумативи и различни съоръжения за винарската промишленост и лозарството. После и изложението за хранително-вкусова промишленост, Фудтех,  е нормално да върви с изложение на напитки. Така че възприехме този похват, който приложихме  за първи път миналата година. Направихме и самото представяне малко по-нестандартно – с идеята самата зала да е оформена като Град на виното, по-раздвижено,  което пък е насочено и към крайния клиент, към посетителя на изложението – да се почувства по-добре, да я няма строгата бизнес-атмосфера.
И понеже отчетохме като успешен този експеримент, който направихме заедно с Пловдивския панаир, тази година следваме същата логика. Имаме доста повече заявки към момента, в сравнение с миналата година, така че мисля, че ще се получи добре. Още повече, че за нас Винария е малко като загряване за другото голямо събитие, което ни предстои в края на април – Световния винен конкурс, който също ще се проведе в Пловдив.

Преди конкурса нека поговорим още малко за винарството – каква е в момента ситуацията с нашите винари. Има опити за подпомагане чрез различните програми – през януари имаше период за прием на документи по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018 г. Миналата година споделихте тенденцията за малките изби с бутикови вина, натам ли ще вървим…

Не, очевидно няма да вървим само в една посока, тъй като в световен мащаб винарството вече е повлияно от големия дял продажби, които се извършват в хипер и супер маркети. Начинът на пазаруване в големи магазини до голяма степен променя и начина на живот на хората. Така че това е една тенденция, която всяка година става все по-силна и е разумно да се съобразяваме с нея, както се съобразяват всички производители в света. Счита се, че около 80 процента от вината се продават в такъв тип магазини. А това е малко по-различен тип пазаруване от пазаруването в специализиран винен магазин. И когато една подобна тенденция се засилва, съответно веднага избуява и другата – от една страна има масовизация на виното като продукт – то става по-лесно достъпно, по евтино ако щете, по-всекидневно… Но веднага се  появява и другата тенденция – съответно на производители и консуматори, които искат да се откроят, да се отделят от тази по-масова тенденция. Това пък засилва напр. продажбите от избата, създаването на специализирани магазини, на винени барове, организиране на потребителски дегустации.  Така че и двете тенденции съществуват, и в двете тенденции има голям потенциал, и двете са интересни за нашите производители. Самият профил на винопроизводството в България е такъв – знаете че горе-долу 25 години след промените  от една страна имаме един винарски сектор, който е наследство на старите социалистически големи винопроизводители. Разбира се, тези предприятия отдавна изглеждат по съвсем различен начин, много пари са инвестирани в тях, те са модернизирани, но все пак са си големи производители. От друга страна имаме тенденцията всяка година да се появяват 15-20 нови изби, които са с насоченост по-малко производство, предлагане на по-комплексна услуга – винени турове, хотелски и ресторантски услуги. Така че нещата се развиват в тези посоки.
Още повече, че нашият пазар съвсем не е малък – той е основен пазар за нашия бранш и то не само като количество. Тук могат да се продават и вина от по-висок ценови сегмент. Българите обичат да пият българско вино, независимо че вече има голямо предлагане на всякакви вносни вина. Българинът опитва, но обикновено се връща и трайната консумация е на българско вино и то в най-различни сегменти – хората добре познават бранша, добре познават продуктите и нямат проблем да платят по-висока цена за по-добро качество. Това е нещо, което например ни е малко трудно да постигнем на световния пазар, тъй като все пак там имаме един дългогодишен имидж на доставчик на по-масови вина, така че ни трябва време да преодолеем това.

 Ще ни помогне ли в тази посока Световният винен конкурс, мандат за който НЛВК спечели миналата година?
Би трябвало. Самият факт, че се провежда в България вече е признание за мястото на страната ни на винарската карта на света, а това все пак е едно от най-големите винени събития в света. Близо 9 хиляди вина се представят, оценяват се от едно жури, което е от 350 дегустатори – хора от цял свят, хора с различен профил. Независимо че е най-големият винен конкурс, неговото жури не е строго професионално, в него влизат и журналисти, и търговци, даже и винолюбители… Така че определено ще ни помогне, тъй като около 60-65 процента от тези 350 дегустатори са журналисти. Те, освен че ще дегустират и ще пишат за вината, които са дегустирали, за местата, които са посетили. Имаме шанс да организираме за всички тях посещения по винарски изби в страната.

И понеже до събитието няма много време, да ви попитам докъде стигнахте, как сте с подготовката?
Организацията е доста голяма. В нея освен нас участва и Община Пловдив, Международния панаир Пловдив, Министерство на туризма, Министерство на земеделието и храните и фирма Пробежекс, която е основен организатор. Така че всеки си върши неговата част от работата. В момента се опитваме да организираме съпътстващата програма – организацията е такава, че гостите до обяд ще дегустират вина, а след обяд, който желае разбира се, ще има посещения на изби. Трябва да подчертая, че има много голям интерес към тези посещения. Не по-малък интерес има и към една допълнителна програма, която е за желаещи след приключване на конкурса да останат още няколко дни в страната, за да могат по-подробно да се запознаят с лозаро-винарския сектор. Всъщност има огромен интерес точно към тази програма, което навярно се дължи на това, че все пак България не е чак толкова позната и има много нови неща за откриване у нея.

 Вие сте оптимист като ви слушам, но нека все пак завършим с вашите очаквания от нашето винарство. Какви са перспективите според вас?
Аз съм оптимист по принцип. А моите очаквания са базирани на това, че лозарството и винопроизводството се развиват бавно, инвестициите са големи и се връщат бавно. Дори по отношение на самото пазарно проникване, както сме говорили и друг път – до голяма степен продажбата на вино е и имиджова дейност, а изграждането на имидж става бавно.
Ето, например, има вече доста общини, които работят в посока на симбиозата между винопроизводството и туризма. Като кажем туризъм, то е нещо доста субективно и абстрактно. Един турист трябва да има различни възможности, но услугата , която се предлага трябва да е свързана с много неща – трябва да е свързана с местна кухня, с исторически забележителности, с вино, с добро хотелско настаняване, с различни възможности за рекреационен туризъм, пътят да е добър, да бъде наистина комплексна. Именно затова изграждането на този имидж на България е задача обща, на всички.
Аз съм уверен, че пътят, който сме поели в нашия бранш и българския лозаро-винарски сектор като цяло е правилният път. Развиваме се в добра посока и резултатите ще дойдат рано или късно. Дано да бъде по-рано!

 И къде е мястото на камарата в този процес?
Камарата има доста функции. Ние веднъж защитаваме интересите на бранша като цяло пред държавата – тук включвам участие в работни групи по изработване на ново законодателство, правене на анализи на съществуващите разпоредби и съответно предложения за техните промени. Това от една страна. Другата ни функция е чисто информационна чрез нашите издания – хартиени и електронни. Извършваме и образователна дейност чрез нашия Учебен център, който организира курсове както за професионалисти, така и за любители във всички сфери на лозарството и на винарството. И най-важната ни задача е всичко това, което се случва или се е случило, целият потенциал, който има България, ние да го комуникираме със света. Изграждането на бранда Българско вино е всъщност нашата основна задача, но то е основна задача  и за компаниите, заети в бранша, и за хора като вас – журналистите, и за държавата на всички нива. Все пак нещо добро се случва в България. Винарският сектор много се промени, изглежда доста по-добре и вината му са доста добри. Просто трябва всичко това да го комуникираме по правилния начин, за да можем да си намерим пазарната ниша.

Петко Делибеев