Европейската комисия е публикувала два доклада за задължителното етикетиране за произход на храните, както бе поискано от Съвета и Европейския парламент в Регламент (1169/2011) за даване на информация за храните на потребителите.
И в двата доклада се прави заключение, че ползите от новите задължителни изисквания за етикетиране на тези продукти не балансират еднозначно разходите и че приемането на доброволни правила за етикетиране изглежда е най-подходящото решение. Тези доклади ще бъдат предадени на Европейския парламент и на Съвета.
Първият доклад от Генерална дирекция „Селско стопанство“ на Комисията, разглежда приложимостта на различни варианти за задължително етикетиране на произхода на мляко и млечни продукти и за меса, които не са основни, най-вече конско месо, заешко месо и месо от дивеч и редки птици (отглеждани и диви), имайки предвид правилата за етикетиране на говеждо месо, свинско месо, птиче месо, овче и козе месо, които вече са в сила.
Като се има предвид отношението на потребителите към допълнителната информация и потенциалните допълнителни разходи, както и потенциалните допълнителни изисквания за предприятия и държавни органи, докладът заключава, че за млечни продукти задължителните допълнителни изисквания ще имат неравномерно въздействие върху производителите и има вероятност да бъдат в тежест за някои от тях, като същевременно има съмнения, че потребителите с готовност ще плащат повече за допълнителна информация. Това предполага, че въвеждането на възможности за доброволно етикетиране може да реши някои изисквания на потребителите.
Същото заключение за очаквани допълнителни оперативни разходи от въвеждането на задължително етикетиране касае месата, които не са основни в продукта. http://ec.europa.eu/agriculture/milk/origin-labelling/com-2015-205_bg.pdf

Вторият доклад, съставен от Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“, изследва необходимостта потребителите да бъдат информирани за произхода на непреработени храни, продукти с една съставка и съставки, които представляват над 50% от дадена храна. Той заключава, че потребителите се интересуват от етикетирането на произхода за всички тези категории храни, но не толкова за хранителни категории, като например месо, месни продукти и млечни продукти. В доклада също така са разгледани разходите и ползите от правилата за етикетиране, включително въздействието върху вътрешния пазар и международната търговия, като в заключение се прави извод, че доброволното етикетиране на произхода, в съчетание със съществуващите задължителни режими за етикетиране на произхода за конкретни храни или категории храни, е най-подходящата стратегия в бъдеще.
http://ec.europa.eu/food/food/labellingnutrition/foodlabelling/docs/com_2015_204_f1_ en.pdf