В изпълнение на своята основна задача за защита интересите на членовете си, Браншовите организации от отрасъл ХВП са изпратили писмо до министъра на финансите, г-н Валери Белчев и до администрацията на Министерски съвет. То е реакция на публикувания за обществено обсъждане проектозакон за ДДС. Запознайте се с текста на писмото:
ОТНОСНО: ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ II ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
Уважаеми господин Белчев,
Във връзка с обявената обществена консултация на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност в периода 05.10.2021-01.11.2021 год., национално представителните браншовите организации от хранително-вкусовата индустрия – членове на Националния консултативен съвет по храните, апелираме за включване в законопроекта на допълнително изменение, с което да бъде намалена на 9 на сто ставката на данъка за храните.
Конкретното ни предложение в тази връзка е за включване на допълнителен параграф в Законопроекта за изменение на чл. 66, ал. 2 със добавяне на нова точка 8: „8. Храни, с изключение на алкохолни напитки“.
Разпоредбата на ал. 2 на чл. 66 следва да бъде адаптирана допълнително с оглед на това, че в обхвата на предложението попадат и храните по действащата т.4 от Закона за ДДС.
МОТИВИТЕ за предложението ни са, както следва:
1. Към момента Република България е една от трите държави в Европейския съюз, която не прилага намалена ставка на ДДС за храните. Във всички останали държави, предвид социалната значимост на храната, ставката е съществено намалена, като в някои страни е дори нулева, а средно е между 5 и 9 %. Съгласно разпоредбата на чл. 98 и чл. 99 от Директивата 2006/112 ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС Директива) държавите членки могат да прилагат една или две намалени ставки за доставките на стоки и услуги от категориите, предвидени в Приложение Ш от Директивата. Хранителните продукти са първата категория стоки посочени в списъка по приложение III и в този смисъл отправяното от нас предложение е в пълно съответствие с хармонизираните правила на ЕС и в унисон с практиката в останалите страни членки, които осъзнават социалния елемент на стоките от тази категория и отчитат, че реално данъкът се заплаща от крайния потребител и по-високите му нива се отразяват пряко върху бюджета на домакинствата.
2. Ефективна антиинфлационна и компенсаторна мярка в условия на непредвидима в развитието и размера си инфлация
Цените на хранителните продукти са под натиска на редица вътрешни и глобални фактори, в.т, цени на фуражи и суровини, енергоносители, транспорт и др., които с високите си стойности оказват влияние и не могат да бъдат компенсирани по веригата на тяхното производство и предлагане. Ценовият ръст вече е осезаем и с предпоставена тенденция за още по-значително нарастване. Сред основните глобални фактори са:
- Намаляващото производството на основни земеделски суровини вследствие на трайните климатични промени, при непрекъснато повишаване на търсенето с оглед нарастващото им потребление за производство на храни, фуражи и биогорива. Цените на основни суровини като захар, зърно, кафе и други борсови стоки на международните пазари се увеличават. Трендът е възходящ и няма как да не се отрази на българския пазар. Като участник на Единния свободен пазар на ЕС не са приложими регулаторни мерки за влияние върху цените на вътрешния пазар на земеделската продукция, респективно на произведените от преработката й крайни продукти и вътрешният пазар е изцяло зависим от тенденциите в развитието на международните пазари;
- Рязкото и значително покачване на цената на енергоносителите – електроенергията, природния газ и петрола на световните пазари, респективно и в страната. ХВП, с преобладаващ дял на малки и средни предприятия, е пряко и съществено негативно засегната от растящите цени на енергоносителите, водещи както до драстично увеличение на преките производствени разходи, но също и от ценовия ръст на използваните суровини и материали, завишените разходи за транспорт и логистика.
Подобен ценови натиск не може да бъде компенсиран от производителите на храни и неминуемо с увеличаване себестойността на продукцията, ще се пренесе върху крайните потребителски цени. Продължаващото поддържане на 20% данъчна ставка за хранителните продукти, при предпоставения значителен ценови ръст, ще резултира в намалена достъпност до стоки от ежедневна потребност и здравна значимост за населението, и свиване на потреблението. Следва да се има предвид, че разходите на българските домакинства за прехрана продължават да са на най-високите нива в целия ЕС, като една четвърт от населението е под прага на бедност. Единствената приложима мярка, която би дала незабавен ефект за стопиране на растящата инфлация и би олекотила удара върху домакинствата, е намаляването на ДДС за хранителните продукти. Не бива да бъдат пренебрегвани и другите негативни социални и икономически ефекти, съпътстващи спада в потреблението, вкл. с оглед на реалния риск за оцеляването на редица малки и средни предприятия от ХВП и индустриите по веригата на стойността – в контекста на поддържане на заетост, генериране на приходи в бюджета и др. Не на последно място бихме искали да насочим внимание и върху ефекта върху конкурентоспособността на други индустрии, вкл. туристическата, с оглед на добавената стойност, която генерира достъпа до качествени български храни,
С предлаганото от нас изменение в Закона за данък върху добавената стойност ще се постигнат като минимум следните ефекти:
а/ значително компенсиране на отражението на продължаващото повишаване на цените на основните първични суровини, ел. енергия, природен газ, вода и др. върху крайната продажна цена на производителя;
б/ забавяне темпа на ценовия шок и съхраняване на покупателната способност на населението. Въвеждането на диференцирана ДДС ставка за храните ще ограничи влиянието на ценовия ръст върху покупателната способност на домакинства, като увеличи разполагаемия им доход и запази потреблението. Същевременно, за хората с ниски доходи мярката ще е решаваща, за да могат да посрещнат най-необходимите си нужди в условията на ръст на цените на други стоки и услуги, вкл. на електроенергията за битовото потребление;
в/ ефективна мярка за борба с т.н. „сива икономика“, в подкрепа на лоялната конкуренция и устойчивото развитие на представлявания от нас отговорен бизнес, стриктно спазващ законовите изисквания и отговорности. Прилагането на същата ставка, като кризисна мярка за туристическия бранш през 2020 година, не доведе до намаляване на приходите за бюджета от тази дейност, а напротив помогна процеса на изсветляване в индустрията, стимулира декларирането на реални обороти и заплащането на осигуровки на реално наетия персонал.
г/ прилагането на намалена ДДС ставка предпоставя и по-голяма възвращаемост в сектора, която ще изиграе съществена роля за запазване на работната сила, повишаване на доходите и квалификацията й и предпазване от фалит на малки и средни предприятия.
Като представители на хранително-вкусовата индустрия ние се отнасяме изключително отговорно към социалната значимост на нашите производства. Благодарение на усилията на нашите членове България бе една от малкото държави, в които не се допуснаха празни рафтове и липса на хранителни продукти по магазините, въпреки значителните трудности при доставки и организация и се надяваме, че българските потребители оценяват това. Вярваме, че към настоящия момент въвеждането на намалена ставка за ДДС на храните е в интерес не само на отговорния бизнес, който представляваме, но преди всичко на българските граждани, и се надяваме предложението ни да бъде подкрепено.
С уважение:
Асоциация на месопреработвателите в България
Асоциация на млекопреработвателите в България
Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България
Асоциация на производителите на рибни продукти
Национална асоциация на млекопреработвателите
Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите
Национална лозаро-винарска камара
Сдружение на производителите на масла и маслопродукти
Сдружение „Храни и напитки България”
Спиритс България – Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България
Съюз на българските мелничари
Съюз на оризопроизводителите в България
Съюз на пивоварите в България
Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци