Какво е всъщност Индустрия 4.0 и Интернет на вещите [1]? Тези две понятия се явяват двете страни на едно и също явление – включване на заобикалящите ни предмети в системата на интернет. Само че Индустрия 4.0 се отнася до промишлеността, а Интернет на вещите за потребителите. Да видим как са възникнали тези понятия.

Индустрия 4.0
Терминът Индустрия 4.0 е измислен от германски представители на промишлеността по време на Хановерския панаир през 2011г. Тогава те обявили, че започва четвъртата промишленоа революция, в която Германия е длъжна да изиграе водеща рола. Разработена била стратегия „Платформа на Индустрия 4.0“ за ускоряване на интернетизацията на заводските машини, а също така и държавна програма „Промишленост 4.0“.

Но какво е всъщност промишлена революция?
Ако погледнем назад в историята, че видим, че първата промишлена революция се свързва с изобретяването на парния двигател в Англия през втората половина на XVII век. Втората идва в края на XX век с електричеството и електрификацията, а третата е свързана с развитието на информационните технологии от втората половина на XX век. Днешната, Четвърта революция се свързва с обединяването на промишлеността с информационните технологии.

През настоящата година германците са планирали да представят първите работещи примери в тази посока, а към 2030 година Германия планира напълно да премине към система на интернетизирана промишленост. И понеже всичко си е пари, немското правителство планира да инвестира в тази област 200 милиона евро.

Аналогични програми са в ход и в Холандия, Франция, Великобритания, Италия, Белгия и други страни. В САЩ през 2012 година е създадена нетърговска Коалиция на лидерите на интелигентното производство (The Smart Manufacturing Leadership Coalition – SMLC). В нея са включени представители на промишлеността, IT компании, държавни ведомства, университети и лаборатории и др. Целта е да се създаде отворена интелигентна платформа за промишлени ITприложения.

През 2014 година компаниите General Electric, AT&T, Cisco, IBM и Intel създадоха  Консорциум за промишлен интернет (Industrial Internet Consortium). Днес в него влизат 170 организации. Целта на нетърговското обединение  е отстраняване на бариерите между различните технологии, за да се обезпечи  максимален достъп до големи данни и да се усъвършенства интеграцията между физическата и цифровата среда.

Четвъртата революция започна и в Русия. В края на август 2015 г. „Руски космически системи“ (РКС) и „Ростелеком“, по време на Международния авиокосмически салон, подписаха меморандум за създаване на „Национален консорциум за Промишлен интернет“.
Целта на Асоциацията е внедряването на технологиите на промишления интернет в руското производство, а също така обезпечаване на  междуотраслова интеграция на решенията в тази сфера, за сметка на обединяване усилията на големите  отраслеви компании и научно-изследователски организации.

Интернет на вещите
Концепцията Интернет на вещите е формулирана доста по-рано – през 1999 година от Кевин Аштън (Kevin Ashton), основател на изследователската група Auto-ID при Масачузетския технологически институт. На презентация за ръководството на Procter&Gamble той разказал как радиочестотните маркери на стоките могат да променят към по-добро системата за управление на логистиката в корпорацията. Но времето за истинското раждане на Интернет на вещите е периодът 2008-2009 година, когато количеството на включените към интернет устройства превиши броя на населението на Земята.

Интернет на вещите – това е концепция за включване към интернет на битови предмети, които благодарение на това могат да взаимодействат един с друг или с външната среда, да събират полезни данни и на тази основа да извършват самостоятелни действия и операции без намесата на човека. Към тези предмети може да отнесем автомобила, термостати, битова техника (хладилник, перална, сушилна и др.п.), лампите за осветление. Интернет вещите могат да се използват активно и в медицината. Един от примерите са имплантите за мониторинг и управление на сърдечния пулс.

Макар и нов, на този пазар вече има асоциации, които се занимават със стандартизиране и развитие на технологията на Интернет на вещите. В началото на 2014 година бе създаден консорциум AllSeen Alliance. В него влизат Linux, Qualcomm, LG, Sharp, Panasonic, и още около 50 компании. През миналата година към AllSeen се присъедини Microsoft. AllSeen вече има свой софтуер с отворен код AllJoyn, създаден от Qualcomm.
През юли 2014-та Intel, Samsung Electronics, Dell, Broadcom и други IT-компании създадоха обединение под наименованието Open Interconnect Consortium. Неговата цел е разработване на стандарти, които ще позволят устройствата на различни производители да могат да си предават информация. Това ще направи идеята Интернет на вещите още по ефективна. Open Interconnect Consortium започна с разработки в сферата на битовата и офис техниката.

В какво е новостта и ползата
Интернет на вещите и Индустрия 4.0 не са нови технологии. Това е нов подход към производството и потреблението. Той се базира на съвкупността от големи данни, тяхната обработка и използване за извършване на действия и операции независимо от човека. По такъв начин системите и вещите могат самостоятелно да оптимизират и настройват собствената си работа.

Основните компоненти на Индустрия 4.0 са: сензори, които позволяват да се събират данни директно по време на производствения процес; включване към интернет, което позволява да се предават големи обеми данни на хората, на другите машини и заводи; облачни сервизи, които предоставят данните от всяко място; анализ на големи данни, който позволява съвместното обработване на големи обеми различни данни.

Примери за Интернет на вещите
Такива примери вече има и успешно са представени на пазара. Един от най-известните е термостата Nest. Той събира данни за това как живеещите в едно жилище се отопляват и след това започва автоматично да управлява енергопотреблението в жилището. През 2014-та Google придоби компанията Nest и създаде подразделение за разработки в сферата на Интернет на вещите. В рамките на този проект бе създаден детектор на дим и горивен газ Nest Protect. През същата година компанията купи и производителя на камери за дистанционно видеонаблюдение Dropcam. Те могат да предават видеосигнал на компютъра или мобилното устройство на собственика си.

Друг пример са умните лампички Hue на Philips. Тези светодиодни лампи могат да променят цвета и силата на осветление и консумират с 80 процента по-малко, отколкото лампите с нажежаема жичка. Ползвателите им могат да ги управляват с помощта на приложения на iOS или Android.
Новата технология активно се разпространява и в сферата на производството  на стоки за домашните любимци. Вече съществува устройството Catfi, което регулира подаването на храна при отсъствие на стопанина. Да добавим и системата Fishbit, която следи за условията на отглеждане на рибките в аквариума или умната играчка  за кучета CleverPet.
Освен в битовата сфера Интернет на вещите активно се разпространява и в областта на фитнеса и спорта. Примери – фитнес-гривната и фитнес-дрехата, която измерва в реално време мускулната активност, сърдечния ритъм, дишането.

Примери за Индустрия 4.0
Един от примерите за прилагане на Индустрия 4.0 е системата Granular за интелигентно управление на селскостопанското производство. Тя помага на фермерите да  планират производството и бюджета, да управляват ресурсите и персонала,  да анализират процесите и да ги подобряват.

Една от компаниите, които активно се занимават с внедряване на технологиите на индустриалния интернет е General Electric. По думите на вицепрезидента на GE Software Билла Ру, сензорите на ветрогенераторите повишават тяхната ефективност с 5 процента. И това още в началото на изследването и разработването на тази сфера.
Представители на компанията поясняват още, че обектите на индустриалния интернет ще могат самостоятелно да наблюдават своята работа и да предупреждават кога може да се случи авария. На практика тук вече има съвместяване на Интернета на вещите и Индустрия 4.0.

Например телефонът сам определя, че в скоро време ще „умре“ и съобщава това на завода. В момента, когато ползвателят изхвърли старото устройство, в предприятието вече ще бъде готов нов телефон със старите настройки – същите като на изхвърления.

По Интернет