Под това интригуващо заглавие на втори  октомври бе проведена интересна среща с дискусия във връзка с изработения секторен анализ „Възраждане на хранително-вкусовата промишленост”, организирана от Федерацията на независимите синдикати от хранителната промишленост (ФНСОХП).
На срещата присъстваха Пламен Димитров, президент на КНСБ, вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков, председателят на ФНСОХП, доц. д-р Славчо Петров, доц. д-р Нона Маламова от Института по аграрни науки към Селскостопанската академия (ССА) и представители на браншови съюзи от отрасъла.
Дискусионният форум бе открит от Пламен Димитров, президент на КНСБ, който сподели в своето експозе, че подобни срещи в рамките на изпълняван от тях проект, са проведени и с браншови организации от други сфери на икономиката, включително и с представители на селското стопанство у нас. Той подчерта важността на темата за възраждане на индустрията в България и необходимостта от общи усилия на всички заинтересовани, за да се постигне напредък в този важен за страната отрасъл.
Сивият сектор нараства в хранително-вкусовия отрасъл. Това бе един от изводите направени в анализа на доц. д-р Славчо Петров, който изтъкна, че хранително-вкусовата промишленост в България e традиционно силно развит отрасъл със значително място в икономиката и експорта на страната. През 2012 г. тя е произвела промишлена продукция (по текущи цени) на стойност 9,5 милиарда лв. Делът й в общата промишлена продукция на страната е 15,2% и е на второ място по обем произведена продукция. В отрасъла през 2012 г. работят 4,6 % от общо заетите в икономиката на страната, а в индустрията – 15,8 %. ( целия текст на резюмето виж по-долу).
В последвалата дискусия представители на браншовите организации споделиха основните проблеми, които пречат на развитието на отрасъла и направиха конкретни предложения, които да бъдат отстоявани пред държавните органи. Те поеха ангажимент да представят писмено своите виждания и конкретни предложения, които да послужат за изработване на обосновано искане за промени, които да стимулират развитието на хранителната и питейна индустрия.

 Възраждане на хранително-вкусовата промишленост
Резюме, представено от доц. д-р Славчо Петров

 Секторите с най-голям и нарастващ принос в икономиката на ХВП, оценени с техният дял в структурата на наетите, стойностния обем на продукцията, добавената стойност, Дълготрайни материални активи (ДМА) и инвестициите, са: производство и преработка на месо, без готови ястия; производство на хлебни и тестени изделия, производство на други хранителни продукти и производство на напитки общо. Разбира се относителната тежест на отделните браншове е различна при посочените показатели.
Очертава се трайна тенденция на нарастване на експорта на продукти от отрасъла. За периода 2001- 2012 г. стойностният обем общо на експорта е нараснал над 6,5 пъти – от около 320 млн. щ.д. – на 2093 млн. щ.д.Конкурентните възможности оценени по групи производства са големи при храните- ръст 7,6 пъти и при тютюна и тютюневите изделия почти 8 пъти.

В условията на евроинтеграция отрасълът постига сравнителни конкурентни предимства в националната икономика. Експортът на стоки на хранителната индустрия се развива по-интензивно от общия за страната в резултат на което делът й в общия експорт за периода 2006-2012 г. в стойност нараства от 4.9% на 6,5%.И ако нарастването на делът на износа от сектора може да е функция от увеличението на цените на храните и напитките, то при натурите не е така. В натурално изражение ръстът на експорта през 2012 г. е нараснал над 3 пъти – от 355 хил.тона общо за отрасъла – на 1086 хил.тона спрямо 2001 г.При всички групи продукти се очертава тенденция на увеличаване на изнесените количества в цитирания период по отношение на базовата 2001 г. С най-висок ръст са износът на мелничарските, захарни изделия и мазнини и масла – с около 6 пъти. Тези три групи формират над 50% от натуралния обем на експорта на храни през 2012 г. Износът на месо и на млечни продукти нараства около 4 пъти.
Относително конкурентно предимство на българската хранителна индустрия на този етап са по-ниските разходи за труд. Производителността на разходите за труд, измерена с обема на добавената стойност, създавана от единица разход за персонала е по-висока от средната за ЕС 27 във всички подотрасли и сектори на ХВП. Производителността на разходите за труд в производството на храни общо, обаче, намалява с 23,4 процентни пункта за четири годишния период /2008 г.- 2011 г./, което показва, че разходите за труд в условията на единен трудов пазар не носят предимства в дългосрочен аспект.
Сравнителни конкурентни предимства българската хранителна индустрия има и по отношение на ефективността на производството. По реализиран брутен опериращ излишък на единица оборот (норма на печалба) в преобладаващата част от секторите на ХВП, България е сред страните с по-висока стойност от средната за Общността. Изключение правят само секторите производство на напитки, производство на хляб и хлебни изделия и производство на други хранителни продукти.
Резултатите от анализа ни дават основанието да направим извода, че ХВП е един от отраслите с изразени конкуренти способности за износ, увеличаването на който би могъл да доведе до значително нарастване на производството в повечето браншове при определени условия.

Секторни различия по отношение на нивото на компенсиране на наемния труд.

Годишните разходи за възнаграждения на един нает в отрасъл Хранително-вкусова промишленост през 2012 г. са 7,3 хиляди лева, което се равнява на 80,3 % от средните годишни разходи за възнаграждения на един нает в преработващата индустрия и едва на 68,2 % от средните годишни разходи за възнаграждения на един нает в икономиката на страната.
Между секторните различия по отношение на корпоративната отговорност за компенсирането на наемния труд също са значителни. В три от секторите на ХВП (производство на други хранителни продукти, производство на мелничарски продукти и производство на готови храни за животни) средните годишни разходи за възнаграждения на един нает са над средното за отрасъла ниво. В останалите сектори размерът на тези разходи е по-нисък от средния за отрасъла, като най ниско е равнището имв секторите„Производство на хляб и хлебни изделия” и „Преработка и консервиране на риба и др. водни животни” (около 67 % от средните за отрасъла).

Възможности за развитие на хранителната и питейна индустрия и повишаване равнището на компенсация на наемния труд. В анализа са посочени както слабостите, така и предимствата на развитието на ХВП в периода преди кризата до 2012 г.
Динамиката на производителността на труда и средните разходи за работна заплата на един нает за периода /2008- 2012г./ показва неблагоприятно развитие общо за отрасъла. Ръстът на средните разходи на един нает надвишава с 12,4 процентни пункта този на производителността на труда. На пръв поглед тази факт е твърде тревожен,но той има своето обяснение. Дълги години заплащането на труда в сектора беше подценяван. През 2005 г. и 2008г. средната работна заплата в сектора е съответно с 20,6% и 13,6% по- ниска от тази за страната и с 11,0% и 1,1% по ниска от тази за преработващата промишленост, без да има такива драстични различия в производителността на труда. През 2012 г. изоставането спрямо средната за страната е с 13%.

Икономически дейности реализиращи по-висока производителност на труда от средната за страната за 2012г. В тази група влизат 10 дейности – производство и преработка на месо, производство на месни продукти, производство и преработка на месо от домашни птици, производство на растителни масла и мазнини, мелничарски продукти, нишесте и нишестени продукти, производство на захар, шоколадови и захарни изделия, производство на готови храни за животни, производство на пиво и малц, производство на напитки, производство на безалкохолни напитки, минерални води и производство на тютюневи изделия.

Икономически дейности реализиращи по-ниска производителност на труда от средната за страната- преработка и консервиране на плодове и зеленчуци без готови ястия, производство на мляко и млечни продукти и производство на хлебни и тестени изделия, производство на други хранителни продукти. Средните трудови възнаграждения там са значително под тези за страната, което е нормално.

Сектори с изпреварващ ръст на производителността на труда над ръста на разходите за работна заплата на един зает. В тази група попадат следните сектори.

*  Производство на растителни и животински масла и мазнини, ръстът на производителността на труда изпреварва този на разходите за възнаграждения с 68,8 процентни пункта.
* Производство на готови храни за животни, ръстът на производителността на труда изпреварва този на разходите за възнаграждения със 17,6 процентни пункта.
* Производство на тютюневи изделия, ръстът на производителността на труда изпреварва този на разходите за възнаграждения с 51,0 процентни пункта.
Това са именно сектори, които са с възможности за безпроблемно повишаване на трудовите възнаграждения на наетите лица.

Сектори с изоставащ ръст на производителността на труда спрямо ръста на разходите за работна заплата на един зает. В тази група влизат останалите икономически дейности. Заплащането в тези дейности беше силно подценено и не почиваше на сериозна икономическа логика. През целия този период 5 от икономическите дейности реализират по-висока от средната за страната производителност на труда.

По време на дискусията бе посочено, че сивият сектор бележи ръст над средния за страната в млекопреработването, при пазара на месо и месни производи, при птиците и яйцата и други, което се отразява негативно на развитието на отделните браншове.

В  заключение могат да се направят следните изводи за развитието на ХВП:

1. В условията на евроинтеграция, икономическа и финансова криза и силна конкуренция ХВП постига сравнително стабилно и динамичноразвитие, което я прави един от основните отрасли в националната икономика. По много от основните икономически показатели хранителната индустрия се развива по-интензивно от общо за страната.

2. Увеличава се делът на износа от сектора, спрямо общия за страната.

3. В рамките на ХВП се оформят няколко производства с висока крайна оценка за конкурентно равнище за търговия на европейския пазар: растителнимазнини и масла, мелничарски продукти, зеленчукови и плодови консерви, храни на базата на житни растения.

4. Българската хранителна индустрия има конкурентни предимства по отношение на ефективността на производството. По реализиран брутен опериращ излишък на единица оборот /норма на печалба/ и по рентабилност на производството в преобладаващата част от секторите на ХВП, България е сред страните с по-високи стойности от средните за Общността.

5. Недостигът на суровини затруднява развитието на основни сектори (месна, млечна, консервна промишленост) което ги поставя в силна зависимост от вноса на суровини и полуфабрикати.

6. Налице са сериозни диспропорции в заплащането на труда в някои от браншове на ХВП спрямо общо за страната, оценени на база «произведена продукция на едно лице».

7. Съществуват реални икономически условия за увеличаване на възнагражденията в секторите- производство на растителни масла; производство на готови храни за животни; производство на тютюневи изделия.

Налага се още един много важен извод. Най-ефективно се развиват тези браншове, които преработват изцяло българска суровина – производство на растителни масла; производство на готови храни за животни; производство на тютюневи изделия. Нещо повече България има силно увеличен износ на пшеница и слънчогледово семе, което дава възможност за увеличаване на производството и придобиване на по-голяма добавена стойност.

Сп. ХВП
 В следващия брой на списанието очаквайте анализ на доц. Маламова на състоянието на ХВП в България.