Произведените, но неконсумирани (изхвърлени) храни имат редица взаимосвързани последици по отношение на продоволствената сигурност, човешкото здраве, икономическото развитие и въздействието върху околната среда. От гледна точка на жизнения цикъл на продуктите, изхвърлените храни представляват, освен пропуснатата възможност да се изхрани нарастващото световно население, и огромен натиск върху околната среда чрез:

• използването на природните ресурси (земя, вода и енергия);
• замърсяването на околната среда (вода, въздух, почва);
• загубата на биологичното разнообразие.

Това, което засилва безпокойството, е генерирането на големи загуби на храни на световно и европейско равнище, наред с прогнозите за силен демографски растеж (с над 30%) на населението на света (около 9,3 млрд. души през 2050 г), за промяна в хранителните навици и за намаляване на капацитета за производство на храни поради ефектите от изменението на климата, ерозията на почвата и от нарастващото търсене на земя за енергийни цели.
На фона на това, че в света почти един милиард души са недохранени и още един милиард гладуват, и че за производството на неконсумираните храни се използват ценните природни ресурси и се образуват допълнителни емисии на парникови газове, проблемът за предотвратяването и намаляването на загубата и разхищението на храни заема важно място в обществения и политическия дневен ред.
Тази ситуация налага да се предприемат мерки за промяна на отношението към загубите на храни, като единствен начин за осигуряване на устойчиво производство на храни за увеличаващото се население на света, както и за намаляване на неблагоприятното въздействие на хранителните системи върху околната среда.
Това е част от контекста на приетата от правителството Национална програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни, която обхваща периода 2021-2026 г.
С приемането на документа се слага началото на дългосрочна национална политика за справяне с този проблем, за решаване на въпросите, свързани с осведомеността и ангажираността по проблема с разхищението на храни. Също така се изпълнява ангажиментът на страната ни, като член на Европейския съюз, за постигане на цел 12.3 за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации.
Изпълнението на дейностите по програмата следва да обедини усилията както на компетентните държавни структури в страната, така и на участниците по хранителната верига.