На 20 юли салонът на БАН се изпълни с колеги и приятели, дошли да уважат премиерата на книгата на академик Атанас Атанасов „Живот и наука през моите очи“, издадена от издателство „Захари Стоянов“.  Събитието бе водено от основателя на издателството и член-кореспондент на БАН, Иван Гранитски.
Пръв към автора се обърна служебният министърът на науката и образованието, чл.-кор. проф. д.х.н. Николай Денков, който сподели своето приятелско отношение към акад. Атанасов и подчерта някои негови качества, които са го впечатлили: Огромна любознателност – „Винаги когато стане дума за нови технологии и някакви нови възможности за реализация се вижда как той се въодушевява от това, което се явява като възможности и за мен е огромно удоволствие да споделяме и да обменяме информация.“ Огромното желание нещата в България да се променят – „Това е една от темите, по която много говорим през последните месеци: за това какво може да се промени по отношение на науката, висшето образование, Селскостопанската академия и много други теми, за които той има собствено мнение и винаги е интересно да се чуе и да се види какво може да се реализира на практика.“ Като министър проф. Денков отбеляза, че за два-три месеца един служебен министър не може да направи много, но може да предаде поне част от важните послания към следващите, които да ги реализират.
Като подчерта, че българската наука днес се гордее с редица имена, отдавна придобили световна и европейска известност, които са високо оценени от различни престижни световни академии и научни институти и едно от тези имена е академик Атанас Атанасов, Иван Гранитски каза: „Поразителна е енергията на този изтъкнат наш учен, която разгръща все повече вече над половин век… Академик Атанасов формулира най-ясно и най-метафорично извисено какво е значението на БАН в новата история на Отечеството. Според него науката е като клетката на живия организъм, а БАН е нейното ядро, т.е нейният геном. Когато е без дефекти геномът функционира нормално и организмът е здрав и обратно. С други думи БАН е научният и духовен геном на България. Това е квинтесенция на научната философия на академик Атанасов.“
„Прелиствайки страниците на тази книга читателят несъмнено ще се впечатли от изключителната широта на научните интереси на нейния автор, както и от огромната енергия, която той влага в развитието на редица научни звена и центрове.“ – обобщи Иван Гранитски. Той се спря на акцентите в книгата, свързани с развитието на българското земеделие и селскостопанска наука, като подчерта становището на акад. Атанасов, че ако България не възвърне изгубените си позиции в сферата на земеделието и земеделската наука ще има трудно бъдеще, че ни е крайно нужен стратегически научен пробив в науката за земеделието и практическите приложения.
Проф. дн инж. Мартин Банов, председател на Селскостопанска академия подчерта широката международна известност на акад. Атанасов и се спря на научната му дейност, тясно свързана с развитието на генетичните биотехнологии у нас, създаването на много нови сортове, а също така и правното регламентиране на тяхното използване и контрол.
В представянето на книгата си академик Атанасов се спря подробно на своите виждания за развитието на българското земеделие и науката, свързана с него, за неговото значение за суверенитета на страната. С много болка той отбеляза силното развитие на българското селско стопанство и на науката в страната в миналото, международното признание не само на научните постижения, но и на създаваните от нея сортове и прилагането им в практиката, като изтъкна колко важни са те и днес за просперитета на България. Авторът отбеляза и колко важно е партньорството между науката и бизнеса за развитието и на двете страни в тяхната дейност, още повече, че климатичните промени налагат нови изисквания към практиката в земеделието и преработвателната индустрия. Академик Атанасов се спря и на темата за храненето на българина в условията на глобалния пазар, когато все по-голяма част от менюто му е съставено от продукти, внесени от различни краища на планетата. С този тип хранене той свърза и проблемите със здравето на българското население и необходимостта от все по-голямо присъствие на български плодове и зеленчуци на трапезата на българина. В този контекст той призова за обединение на науката за създаване на нова национална програма за здравето на българина. Накрая акад. Атанасов заключи: „С други думи, без иновативно земеделие да се мисли, че България ще тръгне като държава, че някой ще ни обърне внимание и ще ни търси за партньори – забравете за това.Така че ние трябва да бъдем абсолютно отворени. В епохата, когато имаме дигитална революция всичко ще премине на друга основа, а ние спим. И нека повторя нещо известно: Само силно образование, наука и технологии, и иновации ще ни помогнат… През 2050 година, колкото и на някои да не им се иска, земеделието ще бъде водеща индустрия!…“
Списание ХВП