Професор Крис Елиът[1] прави пет прогнози за най-значимите проблеми, през които секторът на храните ще се изправи през идните години.
В хода на подготовката за изключително важния Форум за хранителните системи на ООН, който ще се състои тази есен, бяха проведени множество предварителни срещи. Наскоро взех участие в една от тях, организирана от Фондацията Lloyd’s Register и озаглавена „Храната: да знаеш кое е безопасно“ (‘Food: knowing what’s safe’).
В рамките на тази дискусия бях поканен да споделя гледната си точка за това, кои според мен ще бъдат водещите проблеми във връзка с безопасността на храните в перспектива и върху какво би следвало да съсредоточат вниманието си отрасълът и регулаторите, за да съумеят да се подготвят адекватно за предстоящите предизвикателства.
В хода на изказването си спрях вниманието върху пет области и понеже с това провокирах сериозни дискусии и дебати, ми се стори удачно да посветя тазседмичния материал в сайта именно на тях – с надеждата това да окаже същия ефект.

1. Климатичните промени
   На първо място в моя списък са климатичните промени и това едва ли е изненадващо: в отговор на въпроса, защо това ще бъде значим проблем за нашия сектор, Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) публикува изключително добър доклад. Вече сме свидетели на появата на все повече вредители в редица части на планетата и придвижването им към нови локации, провокирано именно от глобалното затопляне. Тази тенденция на свой ред провокира използването на все повече пестициди с оглед предотвратяването на загуби на реколта. Наблюдаваме също така ръст в присъствието на микротоксини, особено при култури от северното полукълбо поради факта, че климатичните условия там са идеални за развитието на гъбите, които синтезират споменатите микротоксини. Сходни тенденции са налице и при увеличаващите се микробни рискове, например предизвикваните от хранителни патогени.

2. Прясната вода
   Пряко свързано с измененията в климата е, разбира се, наличието на прясна вода. В глобален план виждаме все повече и повече райони да се изправят пред предизвикателството на растящите потребности, дължащи се на увеличаващото се население, което от своя страна води до допълнителен натиск върху производството на храни.
   Около 70% от всичката прясна вода на планетата се използва в селското стопанство. За да бъде посрещнато това огромно търсене, все по-често виждаме как различни селскостопански системи залагат на рециклираната вода. Но въпреки че в развития свят се прилагат някои мерки, целящи да гарантират безопасното прилагане на подобни методи, в развиващите се страни такива мерки почти липсват. Потенциалът за разпространение на патогени в културите и последващото избухване на предизвикани от храните епидемии е напълно реална заплаха, която от своя страна провокира опасения по отношение на противомикробната резистентност.

3. Устойчива хранителна система
   Може би не толкова широко дискутирани в публичното пространство са стремежът към по-устойчива хранителна система и вероятните перспективи за редица нежелани последици, свързани с безопасността на храните. Два конкретни примера тук са желанието за ограничаване на хранителния отпадък и пластмасите за еднократна употреба.
   В контекста на намаляването на хранителните отпадъци аз виждам потенциална опасност хората да консумират по-малко безопасни храни, освен ако не бъдат въведени изключително строги контролни механизми. Предвид че пред компаниите са поставени конкретни цели във връзка с ограничаването на хранителния отпадък, по мое мнение предприятията ще бъдат принудени да пускат по веригата на доставките на храни продукти, чиято трайност е почти или дори изцяло изтекла.
   Всички ние признаваме и сме съгласни, че пластмасите за еднократно ползване оказват отрицателно влияние върху околната среда, но дали наистина сме обмислили нежеланите последици от техните алтернативи? Дали другите материали предлагат същата защита от патогени; дали тези алтернативи съдържат химикали, способни да преминат в храната ни и да предизвикат дългосрочни здравословни проблеми? Преди която и да било алтернатива да бъде обявена за златния стандарт, последната задължително следва да бъде подложена на детайлна оценка за безопасност.

4. Растителните протеини
   Растителните протеини може би изглеждат странно в този списък, но лично аз храня дълбоки резерви по отношение на бъдещата консумация на много от тези белтъци след значителното ниво на обработка (извличане) и потенциала тези действия да доведат до алергични реакции. Позволете ми да уточня: граховият протеин, например, понастоящем се радва на широко приложение в множество продукти и се свързва с все по-честите свидетелства за алергични реакции. От генетична гледна точка грахът наподобява фъстъците и аз се боя, че прилаганите процеси на извличане водят до изменения в граховите белтъци в посока още по-тясно сходство с фъстъчените протеини, способни да провокират алергична реакция.

5. Измамите
   За съжаление моите наблюдения сочат, че криминалните вмешателства в рамките на глобалната хранителна система се увеличават. Недостигът на някои хранителни стоки и ингредиенти, дължащ се на сривове в реколтите, вече е факт и ситуацията в тази насока неминуемо ще продължи да се влошава. Подобен недостиг е идеалната среда за действие на престъпниците и нарастващото търсене на биологични и устойчиви храни по мое мнение също ще изиграе ролята на гориво за измамниците.
   Макар може би да изглежда, че пиша този материал през призмата на черните си очила, от жизненоважно значение е всички ние да проумеем предизвикателствата, пред които предстои да се изправим, и да намерим начин да действаме заедно в името на неутрализирането на подобни бъдещи рискове за храната ни.
   Само ако се подготвим днес, ще можем утре да осигурим безопасна, автентична и устойчива храна за нарастващото население на планетата.
   По https://www.newfoodmagazine.com/