Въпреки пандемията, която напряга веригите на доставки, генерирайки недостиг на суровини и ценова нестабилност, високите нива на доходи в Европа и относително ниските равнища на неравенство поставят Стария континент в добра позиция спрямо разнообразните неочаквани икономически сътресения, способни да се отразят негативно върху сигурността на храните.
Тазгодишният Глобален индекс на сигурността на храните (Global Food Security Index или GFSI), изготвен от The Economist, включва в своя Топ 20 общо 14 европейски страни, като в призовата тройка влизат Финландия, Ирландия и Нидерландия.
Въпреки високите резултати на отделните държави обаче, вътрешните разминавания не позволяват на Европа да се класира като района с най-добрата в света среда по отношение на сигурността на храните – титлата в тази категория отива у Северна Америка.
Индексът е базиран на 59 уникални индикатора и измерва състоянието на достъпността, наличието, качеството и безопасността на храните, както и съотношението природни ресурси/устойчивост, в 113 страни.
След регистрираното за период от седем последователни години (от 2012 до 2018 г.) подобрение, в световен план през 2020 г. сигурността на храните бележи спад за втора поредна година, отчита индексът.
Експертите предупреждават, че интензивното селско стопанство и глобалните климатични промени се явяват основните фактори, подкопаващи сигурността на храните навсякъде по света. Отбелязва се още, че още преди пандемията глобалните хранителни системи са се намирали под натиск, тъй като влошаващите се климатични условия са давали своето отражение върху производителността. Избухването на COVID-19 задълбочава проблемите, особено за по-дребните фермери, усетили както удара върху агротехническите мероприятия, така и отрязването на достъпа им до пазара вследствие от локдауните.
В индекса е посочено също така, че е налице очевидна необходимост от още по-сериозно приоритизиране на сигурността на храните в процеса на правене на националните политики. Според GFSI едва 54 държави разполагат с въведена национална стратегия в сферата на сигурността на храните, а учредилите специализирани агенции в тази област страни са само 31. През 2020 г. подобрение на хранителните стандарти се наблюдава единствено в пет държави. Разписаните стратегии за сигурност на храните са жизненоважно средство в помощ на творците на политики в стремежа им да се справят с хранителните потребности на уязвимите групи от населението, отбелязва индексът.
„Глобалната пандемия и последвалите локдауни поставиха нашата хранителна система на изпитание и извадиха наяве нейната уязвимост“, смята Пратима Сингх, ръководител на проекта за Глобалния индекс на сигурността на храните в The Economist Intelligence Unit. „Налага се да се справим със структурните неравенства – икономически, социални и екологични – които пандемията направи очевидни. Правителствата и политиците, неправителствените организации и частният сектор – всички имат своята роля в борбата ни да се възстановим от пораженията, нанесени от COVID-19 върху икономиките и хранителните системи, и да инвестираме в иновации в името на укрепването на нашата глобална хранителна среда.“
„Стратегиите за сигурност на храните не трябва да бъдат игнорирани“
Индексът описва европейските страни като световни лидери в борбата с хранителните отпадъци (които намаляват за трета поредна година благодарение на новаторски стратегии на ЕС като „От фермата до вилицата“), както и по отношение на качеството и безопасността на храните.
Европа – и особено ЕС – е глобален лидер в политическия ангажимент за адаптиране (процесът на съобразяване с настоящите или очаквани климатични изменения и техните ефекти), твърди индексът, и определя континента като „маяк на регионалното сътрудничество и извор на най-добри практики в сферата на сигурността и устойчивостта на храните“.
Специалистите обаче разкриват липсата на унифицирани равнища в сигурността на храните в различните европейски страни: представянето на държавите от Средиземноморския район, Централна и Източна Европа се оказва на значително по-ниско ниво от това на страните от Западна и Северна Европа.
Най-ниско класираните държави-членки на ЕС са България, Словакия и Унгария, заемащи съответно 44-та, 40-та и 36-та позиция в глобалната класация по отношение на сигурността на храните.
Индексът допълва, че макар Европа да постига високи равнища на сигурност на храните, в повечето страни от региона разписаните стратегии и специализираните агенции в тази област са силно лимитирани. Отличен резултат по този показател постига единствено Финландия, а според авторите на GFSI разписаните стратегии и специализираните агенции в сферата на сигурността на храните „не бива да бъдат неглижирани“.
По-нататък индексът отбелязва, че държавите с високи доходи на глава от населението не са имунизирани срещу шокове в производството на храни, дължащи се на непредвидими климатични промени от последните години.
Тазгодишният GFSI отчита, че в 49 страни селскостопанското производство става по-нестабилно в сравнение с периода, покрит от изданието на индекса от 2019 г. В последната десетка според критерия „нестабилност на производството“ (което ще рече, със силно изразена нестабилност) се нареждат Норвегия и Словакия. Особен спад по този показател регистрират Дания, Норвегия и Швеция, вследствие на сушата в Норвегия и Дания, и изключително горещото лято в Швеция. През 2018 г. Норвегия отбелязва най-слабите си земеделски резултати за повече от 50 години, а реколтите в Дания се сриват с цели 40%. Екстремните жеги в Швеция от лятото на 2018 г. от своя страна водят до най-лошите добиви, получени в страната от 50-те години на миналия век. Според индекса цяла Европа си остава силно застрашена от суши и наводнения.
По https://foodsecurityindex.eiu.com/