Новият председател на Селскостопанска академия, проф. д-р Васил Николов, е роден на 31 юли 1962 година в с. Радуил, Софийска област. Завършил е Харковска държавна зооветеринарна академия, гр. Харков, Украйна, специалност „Зооинженерство“.
От 2009 до 2017 г. е заемал длъжността изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството към МЗХ.
От 1994 г. е преподавател в Аграрен университет – Пловдив, където е ръководител на катедра „Животновъдни науки“. Има над 90 научни публикации.
Веднага след поемането на поста, проф. Николов започна посещения на институтите на ССА за запознаване с проблемите и обсъждане на бъдещите задачи пред българската селскостопанска наука.
Институтът по фуражни култури – Плевен
Институтът е единственият, произвеждаш семена от национални, високоадаптирани към местните условия сортове фуражни култури. Перспективата за развитието на сортопроизводството и цялостното развитие на института бяха обсъдени по време на работна среща на колектива на ИФК – Плевен с председателя на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов.
Oбсъдeни бяха основните направленията на работа на колектива, приоритетите и проблемите. Проф. д-р Николов отбеляза, че е необходимо разработването на единна скала за определяне на основното възнаграждение на различните категории служители в системата, която да бъде обвързана с минималната работна заплата за страната. За допълнително възнаграждение, получено от реализиране на научни продукти- сортове, хибриди, производствени технологии, препарати и т.н. „таван“ не трябва да има. Формирането на възнагражденията на колектива по този начин, ще стимулира творческия процес, търсенето на научно – приложния ефект, което ще е от ползва за земеделските производители и цялото общество.
При обсъждане на растежа на кадрите, беше поставен въпросът за липсата на кадри и желание сред младите хора за се занимават с научна работа. В тази връзка се обсъди възможността за осигуряване на стипендии на студенти, които след това да започнат научната си кариера в институтите на ССА.
Обсъдена беше и необходимостта от назначаване на научен работник по селекция на животните, тъй като Институтът по фуражни култури – Плевен, е единствения в страната, който работи с едно от националните ни богатства в животновъдството – Плевенската черноглава овца. Заедно с директора на института – доц. Аналия Кътова, проф. Николов посети опитните полета и овцефермата.
Най-голямата генбанка на лозя в България
Институтът по лозарство и винарство в Плевен притежава най-голямата генбанка на лозя в България с близо 1900 сорта. Това стана ясно по време на работната срещата на председателя на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов с колектива на ИЛВ Плевен. Тези изключително ценни за страната ни сортове се отглеждат на площ от 120 дка.
Кратка презентация за дейността на института представи неговият директор проф. д-р Иван Пачев. Проф. д-р Васил Николов представи своето виждане за развитието на Академията, формирано и от срещите с научните колективи на институтите, които е посетил и подчерта, че Академията трябва да работи като единно звено. „Необходимо е обединяване на специалистите от системата в общи екипи за решаване на общите проблеми, които в научно-приложната си част трябва да се планират съвместно със земеделските производители и браншовите организации“, добави той.
Проф. д-р Николов е категоричен, че е необходимо по-„агресивно“ представяне на създадените в системата на ССА сортове и породи, да се лансират, да се покажат предимствата им „Да се постави акцент върху българското. Научната институция има много ценни продукти, които съхраняват автентичността на българските сортове и породи“, добави той. „Ние може да притежаваме уникални ценности, да работим по най- важните световни проблеми – но ако не ги представяме постоянно пред обществото – нямаме нищо, не работим“. Професорът изтъкна, че за устойчивото развитие на ССА от основополагащо значение е развитието на кадрите, както сега заетите, така и привличането на млади учени.
Според него при работа по фундаментални проблеми – а без развитие на фундаментална наука е невъзможно развитието и на приложна – трябва да се търси международно сътрудничество и проекти.
Учените от Института показаха на Председателя на Академията своите лаборатории, приложението на нови съвременни биотехнологични методи в лозарството. Посетена беше и винарската изба с колекция на уникални вина от 1892 г. Заедно с директора на института, проф. Николов направи оглед на лозовите масиви на Института.
Среща в Чирпан
В рамките на срещите с екипите на институтите от състава на Селскостопанска академия (ССА) новият председател проф. д-р Васил Николов посети Института по полски култури в Чирпан. Обсъдени са били научните направление и проекти, по които работи институтът, финансирането на системата, заплащането на служителите, както и плановете за развитие на академията.
Според проф. Николов в областта на науката ССА трябва да работи по 3 основни направления:
- Да развива фундаментална наука, като се търси активно международно сътрудничество и проекти.
- Научно – приложна наука, като при определяне на тематиката участват водещи учени в различни направления и от различни институции, браншови организации, производители, представители мултинационални фирми, на министерства и ведомства и др..
- Акцент върху „българското“. Академията трябва по-агресивно да рекламира българските сортове и породи. „Да ги лансираме, да покажем предимствата им. Те са не само по-адаптирани към нашите условия, но са и „носители“ на традиционния български вкус“.
Председателят посочи, че трябва да се намери начин да се подобри заплащането на служителите на ССА. „Например при патентоване на нови сортове екипът, който го е създал, да получава част от приходите при реализацията му“, поясни той.
Директорът на института отбеляза, че учените от Института поддържат старите сортове и създават нови, високоадаптивни и атрактивни. Използва се цялата собствена земя, като за обезпечаване на потребностите дори се наема допълнително площи, за да се отглеждат повече култури, да се произвежда по-голямо количество семена, които да бъдат предложени на земеделските производители.
По http://www.agriacad.bg/