С Решение № 228/28.02.2017 г. Комисията за защита на конкуренцията прие становище относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните…
ІІІ. Заключение
Въвеждането на разпоредби, които да уреждат използването на понятието „българско“ за целите на опаковането, етикетирането и рекламирането на храни не е необходимо, тъй като тези въпроси вече са уредени на ниво ЕС. Задължението за обектите за търговия с храни с годишен оборот над 2 млн. лв. част от количествата на определени групи предлагани продукти да са произведени в България ограничава конкуренцията в няколко аспекта. Тази регулация създава географски бариери за свободното движение на стоки, което е свързано с риск от излизане от пазара на някои чуждестранни доставчици, включително може да доведе до отпадане на продукти, които не са взаимозаменяеми с български. Всичко това е свързано и с редица неблагоприятни последици за потребителите като ограничен избор, по-високи цени, риск от дефицит на стоки, поради недостиг на български стоки, чрез които да се покрие минималния процент, риск от некачествени продукти в разрез с мотивите за здравето на гражданите. Освен това, разпоредбата не само поставя в привилегировано положение българските спрямо чуждестранните доставчици, но и малките спрямо големите търговци на дребно. Изискването за минимален процент български продукти ограничава и възможностите на търговците на дребно сами да определят стратегията, чрез която да привличат потребителите.
Пазарната икономика се основава на взаимодействието между търсенето и предлагането, поради което естествените пазарни механизми, а не регулации биха създали предлагане, което да удовлетвори насрещното търсене. Трябва да се има предвид също, че в действащата нормативна уредба са предвидени средства за защита на българските производители от нелоялни търговски практики от страна на търговците на дребно, поради което не е необходимо въвеждането на допълнителни мерки в тази насока, които ограничаватконкуренцията.
Дефиницията за свежи плодове и зеленчуци, която изключва тези, които не са произведени в България, също може да ограничи конкуренцията, като ограничи свободното движение на стоки, създавайки риск от връщане назад във времето към дефицит на плодове и зеленчуци извън сезона, характерен за периода преди либерализиране на външната търговия.
Нормативното определяне на по-кратък срок за плащане за бързоразвалящи се храни представлява допълнителна ненужна намеса в свободата на договаряне, която е възможно да се окаже в ущърб на доставчиците, които е трябвало да защити, при евентуално предоговаряне на други условия по договора.
Подпомагането на българските производители не следва да се осъществява чрез мерки, които не само че не са в състояние да реализират заложените цели, но и ограничават конкуренцията, трябва да бъдат съобразени с правилата за държавни помощи и в рамките на правните възможности,предоставяни от Общата селскостопанска политика на ЕС.
Ако имате време за губене, тук http://reg.cpc.bg/Decision.aspx?DecID=300048118 може да прочетете 31 страници, в 95% от които се вади вода от сто дерета, за да се докаже, как не можем да защитим родното производство… Естествено, за това е виновен ЕС, който за Франция и Румъния например, не е виновен…