Решението идва вследствие на опасенията за здравето, произтичащи от високото съдържание на кофеин и захар в тези напитки…
Повече виж тук: drinks

Позиционирането на една марка представлява, навярно, най-съществената част от изготвянето на нейната дългосрочна, маркетингова стратегия.
Определянето на позиционирането, изграждането и надграждането на позиционирането на марката могат да бъдат разглеждани като нейния житейския път.

Под „позициониране“ ще разбираме конотациите и цялостната смислова рамка, която споменаването на една марка предизвиква в потребителя. Бранд позиционирането е мястото в съзнанието на потребителя, „брандирано“ от марката. Силното позициониране означава, че марката има уникално, надеждно и устойчиво позициониране в съзнанието на потребителя.
Позиционирането на марката включва идентифициране и определяне на точки на близост или различие с други марки с цел дефиниране на идентичността на една марка и е ключова за цялостната маркетингова стратегия. Силното позициониране на марката определя и силна маркетингова стратегия, фокусирана върху атрибутите на марката, нейната уникалност, както и причините за покупка на марката от страна на потребителите. Позиционирането е основата за развитие и надграждане на начина, по който един потребител възприема една марка. Определянето на позиционирането на марката е един от първите етапи при изграждането на дългосрочна маркетингова стратегия, защото от точното позициониране ще бъде определено името, опаковката на продуктите под марката, а впоследствие и цялостната комуникация на марката.

Позиционирането на една марка е резултат от дълбочинен анализ и синтез на следните категории:

1. Анализ на конкурентната среда,
2. Анализ на потребителските нагласи и очаквания,
3. Анализ на същността на марката.

Важно е да отбележим, че анализът на горепосочените категории не трябва да се фокусира единствено върху настоящото състояние, а да се опита да улови, доколкото е възможно, тенденции в развитието в бъдеще – напр., потребителите обръщат все по-голямо внимание на здравословното хранене и има статистически данни за увеличение на инвестициите в производство на био продукти.
При анализа на конкурентната среда трябва да се вземат предвид всички вътрешни и външни фактори, които оказват влияние върху нея – преки и косвени конкурентни марки, ценови политики, наличие на чуждестранна конкуренция, цялостна динамика на пазара, очаквани чужди инвестиции и др. Дълбочинността на анализа и последващият синтез ще определят точното място на нашата марка в конюнкурата на пазара в дългосрочен план.
Анализът на потребителските очаквания и предпочитания трябва да включи всички обективни и субективни мотивации, които определят потребителското поведение, отнасящи се до конкретния сегмент – вкусови предпочитания, традиционни или наложени във времето, ценова чувствителност, горна/долна граница на допустима цена.
При анализа на същността на марката трябва да се разгледат всички аспекти и параметри на марката, които определят нейната ДНК – философията на марката, мисията на марката, т.е. онези етични категории, които са първопричина марката да съществува, като пресечна точка с резултатите от горепосочените анализи на конкурентната среда и потребителите. В тази пресечна точка е територията, която определя точното позициониране на марката.
Неправилният или недостатъчен предварителен анализ при позиционирането на марката би могъл да доведе до някоя от следните грешки:

1. Под-позициониране – това е сценарий, при който потребителят има неясна представа за позиционирането на марката.
2. Над-позициониране – при тази грешка потребителят има ограничена представа за позиционирането на марката.
3. Объркано позициониране – при този сценарий потребителят има грешна представа за позиционирането на марката.
4. Двойно позициониране – при тази грешка потребителите не възприемат като верни твърденията на марката.  

Не малко са случаите, в които в началото марка има едно позициониране, което в последствие се променя като промяната би могла да бъде цялостно препозициониране на марката или частично такова. И невинаги подобен тип стратегически промени се дължат на недостатъчен или сгрешен предварителен анализ – понякога пазарът се променя от фактори, които първоначално никой не би могъл да определи или предвиди (напр., излизане на голям производител от пазара, радикална промяна на потребителски предпочитания и др.)
Репозиционирането на марката може да се окаже успешно стратегическо решение и не само да няма отлив на клиенти, а и да бъдат привлечени нови.
Важното е във всяка своя комуникация, във всяка една своя маркетингова активност, марката да изгражда устойчива връзка със своите потребители и да отстоява асоциативната представа, която изгражда марката в потребителското съзнание за себе си.  Така марката изгражда представата за своя „запазена територия“, в която само тя би могла да съществува, давайки на потребителите си онази добавена стойност, която те очакват.
Разбира се, ако приемем позиционирането на марката за нейна „запазена територия“, която произлиза от уникалността на марката, то се наблюдават и случаи, в които и други марки се опитват да навлязат в тази територия, добавяйки нови нюанси в добавената стойност. Напр. Марка 1 може да е позиционирана като „Традиционния вкус“, докато Марка 2 може да се позиционира като „Традиционния вкус със съвременен облик“, като и двете марки съществуват в близки  плоскости на позициониране, но таргетират различни потребители.
Но дори и в подобни, близки една до друга плоскости, марките могат да имат силно изявена собствена идентичност на позициониране, като за това са нужни последователни и устойчиви маркетингови активности, включващи не само рекламни кампании, но и ПР активности, надграждащи основното послание на марката.
Марките от ХВП са марки, предлагащи бързооборотни стоки и позиционирането на марката е нещо, което трябва да се отстоява пред потребителя на ежедневна база. Репозиционирането на марката представлява стрес за потребителя, той не знае какво, как и поради какви точно причини се е променило и рискът да се разочарова от марката е голям, да остане с впечатлението, че марката вече не импонира на неговите очаквания.
Ето защо, както отбелязахме и в началото, позиционирането на марката е най-дългосрочното, стратегическо решение, което се взема за една марка и то трябва да се отстоява в дългосрочен план с ежедневни усилия.

Огнян Бекяров  (ognian.bekiarov@remark.bg)
Владислав Георгиев (vladislav.georgiev@remark.bg)

За всички, които се интересуват от проблемите на маркетинга в ХВП е следващият ни курс на тема: Разработване и маркетинг на нов продукт в хранително-вкусовата промишленост, който ще се проведе на 27 април 2017 г. в Дома на науката и техниката, София, а лектори са авторите на статията, която току що прочетохте, с участието и на Александър Христов от УНСС.
Повече информация на: http://fpim-bg.org/?cat=50

Мария Кънева, Искра Върбанова, Радостина Трендафилова, Пламена Неделчева, Георги Костов, УХТ Пловдив
Резюме
В работата е представена методика за лабораторно валидиране на HPLC метод за определяне на кофеин в безалкохолни напитки. Разработена е калибрационна права с обхват 0 до 500 mg/dm³ с много добра линейност (r² = 0,9996). Точността и прецизността на аналитичния метод са определени посредством „метод на добавката”. Като количествена мярка за оценка на точността е използван аналитичният добив. Неговите стойности варират между 100% и 104%. Прецизността на метода е определена чрез повторяемостта и възпроизводимостта в рамките на лабораторията, използвайки относителното стандартно отклонение (RSD). Стойностите на RSD са съответно 0,1 – 0,8% и 0,8 – 1,4%. В резултат на валидацията са доказани качеството и надеждността на получаваните аналитични резултати за съдържание на кофеин в безалкохолни напитки чрез използвания при конкретните условия HPLC метод.
Ключови думи: валидиране, HPLC, кофеин, безалкохолни напитки
Цялата статия: SoftDrinks

Food and Science 2015-bg
Food and Science 2016-bg
Food and Science 2017-bg
Food and Science 2018-bg
Food&science-bg-2019
Food&sciense-bg 2020
Food and Science-2021
Food and Science-2022

Голяма чаша ледено фрапе, която се пие с часове – бавно, дълго и лениво, както се точи самото лято в Кипър. Казват, че за кипърците преминаването от зимното към лятното часово време означава преминаване от кафе лате към фрапе…
Към целия материал:Cyprus

ХВП 01-2026 brief
ХВП 02-2026 Brief
ХВП 03-2026-brief
ХВП 04-05-2026 brief
ХВП 06-2026Brief

ХВП-01-25 subscribers
ХВП 02-25Brief
ХВП 03-25 brief
ХВП 04-5-025brief
ХВП 06-25 brief
ХВП 07-25 brief
ХВП 08-25brief

ХВП 01-24brief
HVP 02-2024 brief
HVP 03-2024 brief
HVP 04-05-2024 brief
HVP-06-2024-Brief
HVP-07-2024 brief
HVP 08-2024brief

HVP 01-23-Brief
HVP 02-2023Brief
HVP 03-23brief
HVP04-23 brief
HVP06-23Brief
HVP07-23brief
HVP 8-23 brief

HVP01-22-brief
HVP-02-22-Brief
HVP 03-22-brief
HVP 04-5-22-net
HVP 06-22-brief
HVP 07-22-Brief
HVP 08-22-brief

HVP 01-21brief
HVP 02-21-brief
HVP 03-21-brief
HVP 04-21-brief
HVP 05-21brief
HVP 06-7-21brief
HVP 08-21abonati

HVP 01-2020-brief
HVP 02-2020-brief
HVP 3-4-2020-brief
HVP 05-2020-brief
HVP 06-2020-brief
HVP 07-2020-brief
HVP 08-2020-brief
HVP 9-10-020 Brief

HVP 01-19-brief
HVP 02-19 brief
HVP 03-19 brief
HVP 04-19 brief
HVP 05-19 brief
HVP 06-19briefl
HVP 07-19 brief
HVP 08-19 brief
HVP 09-19 brief
HVP 10-19brief

HVP-01-18brief
HVP 02-18brief
HVP 03-18briefl
HVP 04-18brief
HVP 05-18brief
HVP 06-18brief
HVP 07-18brief
HVP 08-18 brief
HVP 09-18 brief
HVP 10-18 brief

HVP-1-2017-brief
HVP-2-2017-brief
HVP-3-2017-brief
HVP-4-2017-brief
HVP-5-2017-brief
HVP 6-2017-brief
HVP 7-2017-brief
HVP 8-2017-brief
HVP-9-2017-brief
HVP-10-017-brief

HVP-1-2-2016-brief
HVP-3-2016-brief
HVP-4-2016-brief
HVP-5-2016-brief
HVP-6-7-016brief
HVP-8-016-brief
HVP-9-016-brief
HVP-10-2016-brief
HVP-11-2016-brief
HVP-12-2016-brief

HVP 01/2-15-brief
HVP 03-15-brief
hvp-04-015-brief
hvp-05-015-brief
hvp-06-7-015-Brief
HVP 08-015-brief
HVP 09-2015-Brief
HVP 10-2015-brief
HVP 11-2015-Brief
HVP-12-2015-brief

hvp 12-14-brief
HVP 10-14-brief
HVP 9-14brief
HVP 8-14-brief
HVP 6-14brief
HVP 5-14brief
HVP 4-14-brief
HVP 3-014brief
hvp 2-14-brief
hvp 1-14-brief

HVP 01-13-Brief
HVP 02-13-Brief
HVP 03-13-Brief
hvp 04-13-Brief
HVP 05-13-Brief
HVP 6-7-013-Brief
HVP 08-13-Brief
HVP 9-10-13-brief
HVP 11-013-brief
HVP 12-13-brief

Университет, изследователски институт, фермери, произво-
дители от хранително-вкусовата индустрия осъществяват
заедно амбициозен проект за възраждане на старата слава на
острова със съвременни иновативни продукти…Ciprus

Антраксът – особено опасна болест по животните и човека
проф. д-р Йордан Гогов

Антраксът, наричан още „въглен“ е остра заразна болест по животните и човека (зооноза) известна от дълбока древност. Освен в Гърция и арабските страни, заболяването е описано в редица държави от Южна и Западна Азия, Африка, Южна и Югозападна Европа, Средна и Южна Америка. (2,10) В миналото у нас са регистирани много огнища на антракс, които постепенно са ликвидирани в резултат на предприетите ефективни  ветеринарно-профилактични мерки.
Днес, темата за антракса отново е актуална поради създалата се неблагоприятна ситуация в едно от селищата на Варненска област, където е констатирано огнище на антракс при едри преживни животни (крави и бик). Както е известно през юли 2015 г. в с. Млада гвардия беше съобщено за смъртен случай на стопанин, който се е заразил с антракс при клане на болна крава в собствената си ферма. Инцидентът придобива печална известност защото  части от  трупа на болното животно са продадени  за разфасоване и производство на сурови месни заготовки (кебапчета, кюфтета, наденици) в транжорна в кв. „Аспарухово“, Варна. Произведените полуфабрикати са били разпространени в 27 обекта за обществено хранене в района на Варна, с. Кранево и град Бяла. Само бързата намеса на компетентните органи предотврати разпространението на опасната зараза сред населението. Разследването ще установи конкретните нарушения  и виновните лица по хранителната верига.
В случая по-важно е да се установи доколко бизнес операторите в първичното производство на храни са запознати със задълженията и отговорностите, които  им са възложени от законодателството за осигуряване безопасността на произвежданите продукти в животновъдните ферми. Необходимо е да се изясни защо са нарушени строгите ветеринарно-санитарни изисквания при извършване на принудително клане на болни животни в стопанството, защо не е извършен предкланичен преглед на болното  животното от ветеринарен лекар и следкланичен преглед на трупа и вътрешните органите. Съществен е и въпросът защо добитото месо е транспортирано до транжорната и прието от нейният собственик без необходимия здравен сертификат. Друг е въпросът – как функционира системата за самоконтрол в транжорната и доколко нейният управител е наясно с тежките последици  от разпространението на опасни месни заготовки в заведенията за обществено хранене. Като изключим криминалният елемент в събитието може да се направи извод, че е налице престъпна безотговорност.
Във връзка с разглеждания случай и неговата обществената значимост, както и високата степен на здравен риск в хранителната верига, считаме за целесъобразно да обърнем внимание на бизнес операторите на храни върху някои основни законодателни разпоредби свързани с принудително клане на болни животни и предприемане на задължителни предпазни мерки.
В Регламент (EO) №853/2004 (8) – Приложение III, Глава VI „Принудително клане извън кланицата“ са въведени  изисквания при какви условия месото може да се допусне за човешка консумация. На първо място трябва да е извършен предкланичен преглед на животното от ветеринарен лекар. На второ място закланото животно следва да е обявено като „годно за човешка консумация“ въз основа на следкланичен преглед от официален или одобрен ветеринарен лекар. Третото изискване предвижда трупът на закланото животно да бъде транспортиран с документ, издаден от ветеринарен лекар, в който освен идентификационните данни се посочват резултатите от извършеният ветеринарен преглед, часа и причината за принудителното клане на животното, както и годността на месото за човешка консумация.
Императивни разпоредби за обявяване на месото като „негодно за консумация“ са въведени в Регламент (EO) №854/2004 (9) – Приложение I, Раздел II, Глава V „Решения относно месото“. Месото е негодно за консумация, когато  е получено от животни, на които не е извършен предкланичен и следкланичен преглед.
Съгласно чл.14 от Регламент (EO) №178/ (7) на пазара не се допускат храни, които  не са безопасни за консумация от потребителя. Тази разпоредба е транспонирана и в чл.20 (1) от Закона за храните (6).
В Закона за ветеринарномедицинската дейност (5) – (чл.139, (1), т.12 ) е въведена категорична забрана за клане на болни от антракс животни.
Нашите наблюдения през последните години свидетелстват за сериозни пропуски в познанията на животновъдите и бизнес операторите на храни върху зоонозите и пътищата за тяхното разпространение сред продуктивните животни и хората. Ветеринарномедицинската и здравна просвета в рисковите звена е ограничена и неефективна. Като отчитаме този факт си поставихме за цел да представим накратко най-съществената информация свързана с болестта антракс при животните и човека.

Антракс при животните
Антраксът е смъртоносна болест с ензоотичен характер по едрите и дребни преживни  животни, свинете и по-рядко конете.(2) Висока смъртност се констатира сред дивите животни в Африка. Птиците притежават вроден имунитет. Студенокръвните животни също не са податливи на зараза. Заболяването се предизвиква от Bacillus anthracis, който образува капсули и спори. Капсулата се явява защитно средство срещу бактерицидните субстанции в животинския организъм и се свързва с вирулентното действиe на бацила. Спорулирането протича в присъствие на кислород и температура от 12 до 42 С. В болните от антракс животни и в неотворени трупове спори не се образуват. В органите на заразените животни антраксният бацил се развива и  продуцира екзотоксин, който по-късно се натрупва във възпалителните течности и кръвта. Вегетативните форми на Bacillus anthracis са слабо устойчиви. В загнилите трупове през лятото те загиват за 2 – 4 дни, а през зимата – до 2 седмици. Споровите форми  обаче са много резистентни.(10) Във водата, почвата, животинската тор и силажа се запазват с десетилетия. Процесите на изсушаване, замразяване и осоляване съдействат за тяхното продължително съхраняване в органите и тъканите на животните.
Източник на инфекцията са болните и труповете на умрелите от антракс животни. До загниването на труповете се наблюдава следсмъртно намножаване на антраксните бацили. Съществено място в разпространението на заболяването се отдава на заразените участъци (1,10) от пасищата,  животинските гробища, дворовете и местата за водопой. Тези места са известни като „прокълнати полета“ поради замърсяване на терена с антракси спори след отваряне на труповете, одиране на кожите, разкъсване от диви животни и птици. Заразяването на животните се осъществява чрез поемане на сухи треви, корени, фуражи и вода, съдържащи антраксни спори. Грубите храни водят до нараняване на устната, стомашната  и чревната лигавица, което спомага  за проникването и разпространението на антраксната зараза в организма на животните. Наранените лигавици и кожата се определят като „входна врата“ на инфекцията. Най-често антраксът протича като стационарна инфекция. Приема се, че това е типична лятна пасищна инфекция с рязко повишение на заболеваемостта през летните месеци. Това се обяснява с оскъдната паша през този период и консумацията на суха  растителност, примесена с корени и почва. Водните източници са оскъдни, с малко вода и тиня замърсена с антраксни спори. В други случаи обилните дъждовни порои и наводнения са причина за отмиване на горния слой на почвата и пренасяне на спорите върху повърхността.(10) Не бива да се пренебрегва и ролята на кръвосмучещите инсекти за пренасяне на заразата през топлите месеци на годината.
Развитието на болестта зависи както от количеството на поетия инфекциозен агент, така и от индивидуалните защитни механизми на отделното животно. Инкубационният период варира от 1ден до 2 седмици (най-често от 3 до 5 дни) след заразяването. Клиничната картина протича в 3 форми: свръхостра, остра и подостра. Свръхострата форма е позната още като „апоплектична“ с времетраене до 30 минути и завършва със смърт. Острата форма протича във вид на тежка септицемия. Появяват се горещи и болезнени отоци по кожата на гърдите и корема. Смъртта настъпва от часове до няколко дни. Подострата форма е с клининични прояви наподобяващи остра форма, но се развива по-бавно и с временни подобрения. Най-често завършва летално, но са възможни и случаи на оздравяване.
При смърт от антракс се наблюдават характерни трупни промени: силно подуване на животинския труп, наличие на кървави пенести изтечения от телесните отвори. Кръвта е гъста, тъмночервена, лакова и несъсирена. Лимфните възли са със силни отоци.   Следсмъртното вкочаняване на трупа отсъства или е слабо изразено. Наблюдават се подкожни отоци в областта на главата, гърдите и корема. Посочените  характерни  промени се установяват при по-бавно протичане на болестта. При свръхострата форма  на антракс те може да отсъстват, което налага прецизна диференциална диагноза по отношение на други сходни заболявания. Антраксните и съмнителни за антракс трупове на животни не се отварят, защото съществува опасност от заразяване на човека, контаминиране на околната среда и създаване на трайни огнища на зараза с антраксни спори. Поради невъзможност от аутопсия, диагнозата се поставя въз основа на клинико-епизоотичните данни и резултатите от микробиологичното изследване  на достъпния материал.
Лекуване на болни животни от антракс се предприема само при остра и подостра форма в началния стадии на заболяването. Инжектира се специфичен противоантраксен серум. Добри резултати се отчитат и при навременно антибиотично лечение. С предпазна цел се прилагат: активно имунизиране (ваксинация), пасивно имунизиране (серопрофилактика) и комбиниранo имунизиране (сероваксинация). Като профилактични мерки срещу антракс са въведени: задължително ваксиниране на  възприемчивите животни в стационарните огнища; провеждане на постоянен ветеринарен контрол в предприятията за обработка на технически животински суровини (кожарски фабрики и складове за съхранение на кожи). Обезвреждането на антраксните трупове се извършва в екарисаж или чрез загробване под строг контрол на ветеринарните власти. При избухване на заболяване от антракс се прилагат специфични ветеринарно-хигиенни мерки с цел ограничаване и ликвидиране на възникналото огнище. Клането на болни или съмнително болни животни се забранява. Не се допуска клане на животни, които са ваксинирани срещу антракс, ако не са изминали две седмици от последното инжектиране. Важен елемент в профилактичната програма е изпълнението на контингенс плана за превенция и контрол на антракса (10)

Антракс при човека
Антраксът при човека е смъртоносно заболяване свързано с животновъдната дейност и преработката на суровини от животни, инфектирани със спори на Bacillus anthracis. В  миналото болестта е била разпространена сред населението на редица страни  в т.ч. и у нас. (1, 4) По данни на Делчев и сътр. (3) през периода 1931-1950 г. от антракс са заболели в страната 18 871 лица, от които 894 са починали. За времето от 1950 до 1961г. са регистирани 5867 случая на болни от антракс лица с 18 починали. В резултат на предприетите строги мерки от ветеринарните и медицински служби по места  зоонозозата постепенно  е овладяна, като през следващите десетилетия са наблюдавани  само единични заболявания от антракс.
Проведените наблюдения показват, че болестта се среща по-често при хора, които имат продължителен контакт с домашни животни и  животински суровини: животновъди, пастири, кланични работници, ветеринарномедицински специалисти, работници, обработващи кожи и вълна. В болшинството от случаите заболяването възниква спорадично. (4) Антраксният бацил прониква през наранената кожа. Наличието на одрасквания, рагади (цепнатини), рани по кожата, както и ухапвания от кръвосмучещи насекоми се смята за предразполагащ фактор  на заболяването. Сравнително по-малко са случаите, при които инфектирането е резултат от консумация на храни, контаминирани с антраксни спори. Специално внимание се обръща на месните полуфабрикати и карантия, които не са претърпели ефективна топлинна обработка (печене, пържене, варене ). Проникването на антраксния бацил се благоприятства и от наличието на наранявания по лигавиците на устата, стомаха и червата. Заразяването с антраксни спори може да се осъществи и по въздушен (аерогенен) път. Този начин на инфектиране се среща предимно при работници в кожарските и кожухарските фабрики.
Инкубационният период на заболяването е от 1 до 5 дни и е в тясна връзка с начина на заразяване и здравословния статус на болното лице. В клиничната медицинска практика са познати 3 форми на антракс: кожна, чревна и белодробна. Най-разпространена е кожната форма, известна като „синя пъпка“ (Pustula maligna)(4). Навлизането на инфекциозния причинител се извършва през наранената кожа на ръцете, лицето, врата и долните крайници. Около мястото на инфектиране се развива възпалителен процес със зачервяване, поява на мехурче, изпълнено с червеникав ексудат и постепенно разширяващ се оток. По-късно центърът на отока посинява. След спукването на мехурчето се развива некротичен процес, който  прогресира в съседните тъкани. Появява се треска и висока температура. Ако не се предприеме своевременно лечение общото състояние на болния  бързо се влошава. Развива се тежка септицемия със смъртен изход. При чревната форма на антракс се наблюдава повръщане, висока температура, гастроентерит с кървава диария, чревен карбункул и перитонит. При белодробната форма се развиват остър бронхит, пневмония и плеврит. При тези две форми по-късно настъпва тежка септицемия с летален край. Интоксикацията на организма е резултат от действието на антраксния екзотоксин. Постепенно той  прониква в тъканите и предизвиква необратими токсични увреждания.
Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата, клиничните данни и микробиологичното изследване. За лекуване на болните от антракс се прилагат специфична имунотерапия и антибиотици поотделно или в комбинация.

В контекст на изложеното следва да се обърне внимание и върху глобалното значение на разглежданата зооноза, като подходящо средство за биологична агресия по време на война. Антраксът отдавна е във фокуса  на секретните лаборатории за производство на биологично оръжие, предназначено за масово поразяване. Антраксните бацили са в списъка на най-опасните биологични агенти, включени в арсенала и стратегическите планове на различни военни и терористични организации. За това свидетелстват достъпните документи на редица разузнавателни служби и строгите мерки за контрол  на зоонозата в световен мащаб.

Литература
1. Ангелов, Л., Е. Александров, Х. Бояджиян, Д. Александрова, Г. Генев, В. Монев, Р. Комитова (2002) Актуални природно-огнищни инфекции в България, Пловдив, 320 с.
2. Арсов, Р.,  (1992) Зоонози: Болести общи за животните и човека, Земиздат, С., 347 с.
3. Делчев, Хр., В. Веселинов, Й. Йотов, Ас. Калоянов, М. Вапцарова,  Д. Савов, Ил. Славков, Ив. Йорданов, Д. Байльозов,  М. Панайотова, Л. Икономов, Д. Тодоров, М. Тонев, М. Младенов, М. Михайлов,Н. Аргирова, Хр. Попов (1966) Ветеринарно-санитарен надзор и експертиза на продуктите от животински произход, Земиздат, С., 508 с.
4. Дурмишев, А., Б. Илиев, В. Денчев, Г. Митов, М.Радев, Цв. Ганчева, В. Баев, Л. Ангелов, П. Илиева, Р. Митева, Л. Дурмишев (2001), Инфектология, АИ „Проф. М. Дринов“, С., 904 с.
5. Закон за  ветеринарномедицинската дейност  ( Обн. ДВ, бр.87/2005 )
6. Закон за храните ( Обн. ДВ, бр.90/1999 )
7. Regulation (EC) № 178/2002 of the European Parliament and Council of 28 January 2002 laying down the general principles and requirement of food law, establishing the European Food Safety Authority and laying down procedures in matters of food safety.
8. Regulation (EC) № 853/2004 of the European Parliament and of the Council of 29 April 2004 laying down specific hygiene rules for food of animal origin.
9. Regulation (EC) № 854/2004 of the European Parliament and of the Council  of 29 April 2004  laying  down specific rules for the organization of official controls on products of animal origin intended for human consumption.
10. World Health Organization (2008) Anthrax in humans and animals. Fourth edition, Geneva, WHO, p. 508

Холандската старт-ъп фирма, наречена „Фабриката за водорасли“ (The Algae Factory), разширява границите на възможностите пред хранителните съчетания със своя шоколад от водорасли, който съдържа устойчиво отгледана спирулина…Виж повече choco