На 1 август 2024 г. влeзе в сила Европейският закон за изкуствения интелект (AI Act). Законът има за цел да насърчи отговорното разработване и внедряване на изкуствен интелект в ЕС. Предложен от Комисията през април 2021 г. и одобрен от Европейския парламент и Съвета през декември 2023 г., Законът за ИИ се занимава с потенциални рискове за здравето, безопасността и основните права на гражданите. Той предоставя на разработчиците и внедряващите ясни изисквания и задължения по отношение на конкретни употреби на AI, като същевременно намалява административната и финансова тежест за бизнеса.
Законът за изкуствения интелект въвежда единна рамка във всички държави от ЕС, базирана на перспективна дефиниция на изкуствения интелект и основан на риска подход:

Минимален риск: повечето AI системи като филтри за нежелана поща и видеоигри с активиран AI не са изправени пред задължения съгласно Закона за AI, но компаниите могат доброволно да приемат допълнителни кодекси на поведение.

Специфичен риск за прозрачност: системи като chatbots трябва ясно да информират потребителите, че взаимодействат с машина, докато определено съдържание, генерирано от AI, трябва да бъде обозначено като такова.

Висок риск: високорисковите системи с изкуствен интелект, като базиран на изкуствен интелект медицински софтуер или системи с изкуствен интелект, използвани за набиране на персонал, трябва да отговарят на строги изисквания, включително системи за намаляване на риска, високо качество на наборите от данни, ясна потребителска информация, човешки надзор и др.

Неприемлив риск: например AI системи, които позволяват „социално оценяване“ от правителства или компании, се считат за явна заплаха за основните права на хората и следователно са забранени.

ЕС се стреми да бъде световен лидер в безопасния ИИ. Чрез разработването на силна регулаторна рамка, основана на правата на човека и основните ценности, ЕС може да развие екосистема на ИИ, която е от полза за всички. Това означава по-добро здравеопазване, по-безопасен и по-чист транспорт и подобрени обществени услуги за гражданите. Той предлага иновативни продукти и услуги, особено в енергетиката, сигурността и здравеопазването, както и по-висока производителност и по-ефективно производство за бизнеса, докато правителствата могат да се възползват от по-евтини и по-устойчиви услуги като транспорт, енергия и управление на отпадъците.
Наскоро Комисията започна консултация относно кодекс на практиката за доставчици на модели с Изкуствен интелект с общо предназначение (general-purpose Artificial Intelligence -  GPAI). Този кодекс, предвиден от Закона за изкуствения интелект, ще се занимава с критични области като прозрачност, правила, свързани с авторските права, и управление на риска. Доставчиците на GPAI с операции в ЕС, предприятията, представителите на гражданското общество, притежателите на права и академичните експерти са поканени да представят своите мнения и констатации, които ще бъдат включени в предстоящия проект на Комисията за Кодекс на добрите практики относно моделите на GPAI.
Разпоредбите относно GPAI ще влязат в сила след 12 месеца. Комисията очаква да финализира Кодекса на добрите практики до април 2025 г. В допълнение, обратната връзка от консултацията ще информира и работата на Службата за изкуствен интелект, която ще контролира прилагането и прилагането на правилата на Закона за изкуствения интелект относно GPAI.

Стана традиция вече да очакваме в края на годината един форум, обединил в залите на Интер Експо Център в София както български, така и от други страни, производители на храни и напитки, на машини и технологии за този основен отрасъл за всяка икономика. Шест изложбени зали, над 460 изложители от България, Турция, Гърция, Македония, Полша, Румъния, САЩ, Италия, Тунис, Тайланд, мащабни колективни щандове, хиляди посетители и много възможности за развитие на бизнеса. Всичко това ще предоставят от 8 до 11 МЕСОМАНИЯ, ПЪТЯТ НА МЛЯКОТО, БУЛПЕК, ИНТЕРФУД & ДРИНК и Wine&Spirits Show.
При откриването управителят на Интер Експо Център, г-н Ивайло Иванов, изрази задоволство от богатото разнообразие от храни и напитки, събрано в залите на ИЕЦ  и отбеляза, че тази година едно от най-старите изложения – Месомания,  ще чества своята 30-та годишнина. По този повод той подари на г-н Атанас Урджанов, председател на УС на Асоциацията на месопреработвателите, икона и почетна грамота.
От своя страна г-н Урджанов каза, че през тези години е изградена една успешна традиция и „Месомания“ вече е водеща платформа за нашата месопреработвателна индустрия, която успешно се представя не само у нас, но и на международните пазари. „В основата на това стои вкусът и качеството, представяйки най-добрите български продукти, произведени от прясно месо по устойчив начин“ – добави той. След това покани министър Кирил Вътев и му връчи специален плакет „30 години Месомания“, с който не само подчерта доброто взаимодействие с МЗХ и подкрепата, която браншът получава от Министерството, но и защото министър Вътев е кръстник на Месомания преди 30 години. Тази година изложението минава под мотото „30 години със собствено лице“.
И още една награда връчи г-н Урджанов, на “човека Месомания“ както се изрази той, и връчи Грамота и Плакет на инж. Павлина Лилова, гл. експерт в АМБ, която повече от 20 години е основен организатор на забележителното изложение.
Преди да открие този представителен международен  форум на хранителната и питейна индустрия Министър Вътев акцентира: Една от най-важните ни задачи е да свържем агрохранителната верига, която продължава да бъде разделена на производители и на преработватели. Има да се свърши много работа, но и осмисляне е необходимо, за да може българският потребител да има на трапезата си продукти, произведени от български суровини. Независимо дали идват директно от фермата и градината или са минали през цялата хранително-вкусова промишленост, която е представена на изложението, те трябва да имат успех на пазара. Това ще ги направи успешни, устойчиви и развиващи се – каза той и пожела успех на всички участници в изложението.
Веднага след откриването организаторите на Националния конкурс за най-добра опаковка „Приз Пак 2023“ връчиха наградите на отличените фирми. Плакет „Приз Пак 2023“ и Диплом получиха шест фирми, но повече за наградените опаковки в следващия брой на списание ХВП.
Още в първия ден в залите на ИЕЦ имаше много съпътстващи събития, които ще продължат и през останалите дни до финала на изложението.

През 2024 г. екипът на Министерството на земеделието и храните ще работи по важни законодателни инициативи в сектор „Земеделие“, включително по закона за организация на правилата за търговия във веригата на доставка на земеделски и хранителни продукти, закона за браншовите организации, закон за горите и нов закон за хидромелиорациите. Това заяви министърът на земеделието и храните Кирил Вътев, който заедно със заместник-министрите отчете резултатите от свършената работа през последните шест месеца и представи приоритетите на екипа си на пресконференция в МЗХ. Изпращаме уникална година с успешно проведена кампания по директните плащания, по нови правила и изисквания,  които бяха регламентирани с цялостна нормативна уредба, каза министър Вътев.
Той припомни, че въпросите в сектора се решават цялостно, като се обхваща агрохранителната верига, в създадените консултативни съвети с участието на браншовите организации и заинтересовани страни, като първият от тях бе по поземлени отношения, които са приоритет за министерството. Предстои създаването на Консултативен съвет по хидромелиорациите, които са от първостепенно значение за цялото ни земеделско производство, съобщи министър Вътев.
Заместник-министърът на земеделието и храните Таня Георгиева представи 16-то изменение на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 и коментира, че в координация с Държавен фонд „Земеделие“ се работи за  наваксване и минимизиране на риска от загуба на средства по програмата, като разплащанията са ускорени.
Тя посочи още, че бе проведен прием по направлението за  технологична и екологична модернизация от Националния план за възстановяване и устойчивост при голям интерес от страна на земеделските производители. Приключва и приемът на проекти за центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци, като МЗХ и ДФЗ работят интензивно, за да бъдат бързо оценени и договорирани проектите.
Заместник-министър Георгиева припомни, че на 15 декември към ЕК бе изпратен проект на първото изменение на Стратегическия план, базирано на актуализирани анализи за състоянието на сектор „Земеделие“. Предстои да бъде пуснат сайт за Стратегическия план.
Заместник-министърът на земеделието и храните Георги Тошев посочи, че за първи път от 35 години се инвестира в инфраструктура за хидромелиорации със сключените 24 договора за 112,32 млн. лв. с изпълнител “Напоителни системи”  по ПРСР. През 2024 г. предстои инвентаризация на поливните площи, която не е правена от 1999 г. Той допълни, че тази година бяха предвидени 16 млн. лв. държавна помощ за напояване, успешно разплатени към земеделските производители. МЗХ подготвя програма за сектора за следващите години, включително законодателни предложения, които да ускорят изграждането на сондажи.
Заместник-министърът на земеделието и храните Мирослав Маринов отчете, че кампанията за снабдяване на населението с дърва за огрев е подсигурила отоплението на над 185 хиляди домакинства. От държавните предприятия чрез държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства на физически лица за лични нужди са предоставени над  1 253 000 пространствени куб. м дърва. През второто шестмесечие от инспекторите на Изпълнителната агенция по горите и Регионалните дирекции са извършили над 156 хил. проверки. За този период са съставени 990 констативни протокола и 2 350 акта за установени административни нарушения.
Заместник-министър Маринов припомни участието на лесовъдите в потушаването на горски пожари и в помощ на населението при наводнения. Той съобщи още, че от 2024 г. ще има електронно разрешително за лов. Във връзка с дейността на Агенцията за борба с градушките той информира, че от защитаваните площи с ракетен и самолетен способ само 1% са пострадали от неблагоприятни атмосферни въздействия.
Заместник-министърът на земеделието и храните Деян Стратев съобщи, че към средата на декември са договорени 96% от бюджета на Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020. Предстои прием на проектни предложения за компенсации на операторите от сектор „Рибарство“ вследствие на войната в Украйна за 2023 г. в размер на близо 12,3 млн. лв.
Във връзка с дейността на Българската агенция по безопасност на храните той информира, че е започнало проектирането и изграждането на нова лаборатория за целите на официалния контрол за изпитвания за пестицидни остатъци на ГКПП „Капитан Андреево“. Лабораторията ще бъде въведена в експлоатация в началото на 2024 г. Оптимизиран е лабораторният капацитет за изследване на проби за остатъци от пестициди, с което е повишен броят на изследваните проби от 50  на 80 за едно денонощие. Увеличен е броят на проверяваните камиони на ГКП „Капитан Андреево“ – от 350 на 500 за 24 часа.
Заместник-министър Стратев съобщи още, че са разработени планове за контрол, надзор и предотвратяване разпространението на Африканска чума по свинете и Високопатогенна инфлуенца по птиците. Осигурени са ваксини съгласно Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително и зоонозите, за периода 2022-2024 г.
Заместник-министър Стратев отчете, че разпределеният към декември 2023 г. ресурс по държавни помощи, прилагани от ДФЗ, е в размер над 643 млн. лв. В допълнение по данъчните облекчения са изплатени 100 млн. за намалена акцизна ставка. След предстояща нотификация на помощта за преотстъпване на корпоративен данък се предвиждат до 100 млн. лв. за данъчната 2023 г. Разработени са и са нотифицирани 10 нови схеми за държавни помощи: за периода юни-декември 2023 г.
По схемата „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“  за 2023 г. са изплатени  426 млн. лв. Удължен е срокът ѝ на прилагане до 30.06.2024 г. и е увеличен максималният размер от 250 000 евро на 280 000 евро.
Осигурен е ресурс и са разплатени 21 568 331 лв. държавна помощ на 786 земеделски стопани за компенсиране на 100% пропаднали площи след природни бедствия (настъпили до 31.07.2023 г.). Осигурен бе допълнителен ресурс за помощ de minimis в общ размер на 47,5 млн. лв. за земеделските стопани в сектори „Растениевъдство“ и „Животновъдство“.
Заместник-министърът на земеделието и храните Александър Йоцев представи равносметката за Кампания 2023 за директните плащания. Той посочи, че бе подготвен законодателен пакет за Стратегическия план, а в кампанията над 60 000 земеделски стопани подадоха заявления за подпомагане. Бяха одобрени на условия за прилагане на стандарти за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС), Наръчник и Методика за прилагането им. Чрез дигитализация на процесите земеделските производители могат бързо и сигурно да подават заявките си и да се намали административната тежест, заяви заместник-министър Йоцев.
В пресконференцията участие взеха и изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” Георги Тахов и изпълнителният директор на БАБХ д-р Светлозар Патарински.

Видео рубрика “Храната на показ” стартира на официалния си сайт Университетът по хранителни технологии. Проектът се реализира с активното съдействие на Андрей Велчев и неговия екип от Сдружението за достъпна и качествена храна, както и със специалното участие на шеф Николай Немигенчев.
Рубриката дава възможност на всеки, който споделя мъдростта на бащата на медицината Хипократ ‒ “Нека храната да бъде твоето лекарство, нека твоето лекарство да бъде храна!”, да се запознае с добрите практики при производството на храни. Във видео материалите преподаватели и студенти от УХТ разкриват тайните на качествените храни по достъпен за широката аудитория начин. Това се случва в учебните технологични бази на пловдивската Алма матер алименторум ‒ там, където в близки до реалната производствена среда условия се обучават новите поколения “мастър шефове” за хранителната индустрия.
Първият епизод на рубриката е посветен на една от емблематичните български храни ‒ бялото саламурено сирене. “Днес учих как да правя краве сирене от А до Я! Специално благодаря на асистент Александър Балабанов за това, че ми предаде знанията си! Той е един изключително можещ и талантлив човек, който знае какво прави и какво иска да предаде на студентите си!”, сподели шеф Немигенчев.
Новата рубрика е естествено продължение на политиката на академичното ръководство, стартирала през предходния мандат, за отваряне на университета към външния свят и обществеността. В средата на есента предстои и официалното представяне на Комуникационния борд за храните ‒ интерактивна платформа на УХТ за експертно обсъждане на горещите теми в хранителния сектор.
Истинското сирене не е мит! Ето как се прави! ЛИНК КЪМ ВИДЕОТО:
https://youtu.be/q-zgKNL1b8M?si=PNVB9BZ-FYwHO8Cd

Bulgaria launches procedure for Bulgarian honey export to Iran. Minister of Agriculture and Food Desislava Taneva officially handed a letter on procedure’s launching to her counterpart Mahmoud Hojjati, Minister of Agriculture of the Islamic Republic of Iran. The meeting between the two ministers was held within the visit of the official government delegation led by Prime Minister Boyko Borisov in Tehran, Iran. Continue reading →

The Ministry of Agriculture, Food and Forestry will propose a measure to stimulate operators to buy, prepare and process Bulgarian cherries, Minister of Agriculture, Food and Forestry  said during a meeting with producers and processors of cherries in Bulgaria, conducted via videoconferencing. She added that all those all those who increase the quantities bought in by Continue reading →