Много митове и илюзии на нашия живот бяха разрушени във времето на славния ни икономически преход. Спукаха се много балони, раздувани под влияние на стремежа да сме най…Дълго време се блазнехме от мисълта, че едва ли не сме най-богатата на минерални води страна. Спука ли се този балон и откъде всъщност идва заблудата? И понеже днес всичко е свързано с бизнес, лесен ли е бизнесът с бутилиране на минерални води и защо се появяват в последно време конфликти и в тази област. Все въпроси, чиито отговори потърсих при професора по хидрогеология в МГУ „Св. Иван Рилски“ Павел Пенчев. ПрочетиWater

Безглутеновата храна се явява един от най-бързо развиващите се сектори в рамките на хранителната индустрия и на този етап не дава признаци, че ще се спре. Д-р Шона Якобсберг, специалист по ендокринология и обща вътрешна медицина, поставя въпроса, дали не става дума просто за една краткотрайна мода?
Безглутеновата храна се явява един от най-бързо развиващите се сектори в рамките на хранителната индустрия и на този етап не дава признаци, че ще се спре, твърди публикувано наскоро проучване на маркетинговата агенция Transparency Market Research. Според анализаторите към 2021 г. сегментът на безглутеновите храни ще достигне стойност от порядъка на 54,89 милиарда при комбиниран годишен темп на растеж (CAGR) от 7,7%…
Повече виж тук: Gluten

Натискът върху производителите и доставчиците да отговорят на потребителските желания за здравословни храни никога не е бил по-висок от днес, когато благодарение на социалните медии порасналите вече представители на милениълс – поколението на родените между 1982 и 2004 г., във все по-голяма степен осъзнават предимствата на функционалните храни.
Здравословните ефекти на добре познатите витамини, минерали и калций са известни на потребителите благодарение на отразяването им в традиционните медии, а благодарение на вманиачаването на обществеността в посока водене на здравословен живот равнището на информираност относно предимствата на пробиотиците, пребиотиците и омега 3 мастните киселини също бележи растеж.
В този контекст доставчиците на ингредиенти се стремят да разработват нови здравословни решения, а търговците действат от позицията на знанието, че днешните потребители могат много по-лесно да бъдат привлечени да купуват ежедневни продукти и съставки, които разбират, вместо ингредиенти с научно звучащи претенции, които те може и да не проумяват.
Едно просто правило в областта на функционалните храни гласи, че съвременните потребители не биха допуснали компромиси във връзка с вкуса, а времената, когато купувачите очакваха полезните за здравето им храни да имат неприятен вкус, са безвъзвратно отминали, твърдят експертите.
Джери Нейш, маркетинг мениджър в Yeo Valley, коментира: „Разбираме, че вкусът и произходът трябва да вървят ръка за ръка. Доброто хранене предполага да получиш добър вкус и да се чувстваш добре.“
Управлението на теглото, засищането, хранителните качества и енергията се възприемат масово като ключови стимули за възхода на функционалните храни, като родените между 1946 и 1964 г., загрижени за своето здраве и отдадените на фитнеса, потребители продължават да оказват своята положителна роля върху тази тенденция.
Експертите обаче са на мнение, че днес именно родените между 1982 и 2004 г. по всяка вероятност ще се наложат като най-ревностните консуматори на храни, подсилени с калций, фибри, витамини и минерали.
Алис Долинг, вътрешен анализатор в консултантската компания в сферата на търговията на дребно him!, споделя: „По-младите хора са по-загрижени за това, да бъдат здрави. Те непрекъснато гледат в телефоните си, следят Instagram, четат здравословните блогъри. Те имат много по-ясна представа за това, какво означава здравето (в сравнение с по-старото поколение) и според мен доставчиците ще трябва да се опитат да намерят отговор именно на тази представа.“
„Много потребители очакват именно доставчиците да бъдат онези, които се грижат да поддържат тяхното здраве. По този начин консуматорите прехвърлят това бреме от своите плещи върху тези на доставчиците.”
Терминът „функционални храни“ може и да се е вкоренил в публичното съзнание с позитивната си конотация, но експертите предупреждават, че за производителите на такива храни е важно да не губят поглед върху онова, което потребителите желаят.
Ема Губиш, мениджър пазарни анализи в Leatherhead Food Research, коментира пред Nutra Ingredients: „Потребителските нужди, като например желанието за по-пресни продукти или това за храни, които карат човек да се чувства сит по-продължително време, би следвало да представляват отправната точка за всеки продуктов разработчик. Това би гарантирало, че продуктите са разработени с мисъл за потребителя.”
Leatherhead предлага следните препоръки към продуктовите разработчици, които формулират иновативни продукти:
Подобно на ситуацията с хранителната индустрия като цяло, разбираемото маркетингово послание е от първостепенна важност за налагането на функционалните храни като по-масова алтернатива и Ема Губиш съветва търговците на функционални храни да съблюдават пет правила, чрез които да не допуснат маркетинговото им послание да стане претрупано или объркващо и да гарантират, че са дали адекватен отговор на потребителското търсене.
Тя съветва, че предимствата на продукта следва да откликват на специфична потребителска нужда; функционалните предимства трябва да подхождат на характеристиката на продукта; ползите следва да бъдат изложени точно и достоверно; предимствата трябва да бъдат ясно комуникирани; а разнопосочната комуникация би могла да се окаже объркваща.
Но въпреки че възходът на функционалните храни е зависим от това потребителите да разбират ингредиентите, които ядат, маркетинговите специалисти, особено в ЕС, се оказват до голяма степен ограничени от затягането на правилата в Общността, препятстващо промотирането на потенциалните предимства на някои продукти и съставки.
Дилемите около това, какво може и какво не може да бъде изписано върху етикета, както и широката гама здравословни продукти, биха могли да се окажат объркващи за потребителите.
Джери Нейш обобщава: „Да бъдеш наясно с това, което консумираш, никога не е било от по-първостепенна важност, отколкото днес, в светлината на наличието на толкова много съществуващи варианти, а производителите на храни никога не са имали на свое разположение толкова много ингредиенти. Да разбереш от какво е направена храната ти и да правиш положителни избори се превръща във все по-трудна и объркваща задача.“ 

По http://www.bakeryandsnacks.com/

Решението идва вследствие на опасенията за здравето, произтичащи от високото съдържание на кофеин и захар в тези напитки…
Повече виж тук: drinks

Разговор с г-н Радослав Радев, председател на Националната лозаро-винарска камара в навечерието на две големи събития за българските винопроиводители.
 - В едно интервю от миналата година споделихте, че сте обнадежден и имате достатъчно оптимистични очаквания относно бъдещето на България като винарска страна. Традиционното  изложението Винария тази година подкрепя ли Вашия оптимизъм, и има ли с какво да се похвали българския винопроизводител?

Винарията се очертава да бъде много добра. Миналата година ние започнахме с един малко по-различен формат, отколкото досега сме я правили. Първо, решихме да я проведем заедно с АГРА, от гледна точка на това да се получи някаква синергия. До голяма степен всички наши изложители работят с производителите на машини, консумативи и различни съоръжения за винарската промишленост и лозарството. После и изложението за хранително-вкусова промишленост, Фудтех,  е нормално да върви с изложение на напитки. Така че възприехме този похват, който приложихме  за първи път миналата година. Направихме и самото представяне малко по-нестандартно – с идеята самата зала да е оформена като Град на виното, по-раздвижено,  което пък е насочено и към крайния клиент, към посетителя на изложението – да се почувства по-добре, да я няма строгата бизнес-атмосфера.
И понеже отчетохме като успешен този експеримент, който направихме заедно с Пловдивския панаир, тази година следваме същата логика. Имаме доста повече заявки към момента, в сравнение с миналата година, така че мисля, че ще се получи добре. Още повече, че за нас Винария е малко като загряване за другото голямо събитие, което ни предстои в края на април – Световния винен конкурс, който също ще се проведе в Пловдив.

Преди конкурса нека поговорим още малко за винарството – каква е в момента ситуацията с нашите винари. Има опити за подпомагане чрез различните програми – през януари имаше период за прием на документи по мярка “Преструктуриране и конверсия на лозя” от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018 г. Миналата година споделихте тенденцията за малките изби с бутикови вина, натам ли ще вървим…

Не, очевидно няма да вървим само в една посока, тъй като в световен мащаб винарството вече е повлияно от големия дял продажби, които се извършват в хипер и супер маркети. Начинът на пазаруване в големи магазини до голяма степен променя и начина на живот на хората. Така че това е една тенденция, която всяка година става все по-силна и е разумно да се съобразяваме с нея, както се съобразяват всички производители в света. Счита се, че около 80 процента от вината се продават в такъв тип магазини. А това е малко по-различен тип пазаруване от пазаруването в специализиран винен магазин. И когато една подобна тенденция се засилва, съответно веднага избуява и другата – от една страна има масовизация на виното като продукт – то става по-лесно достъпно, по евтино ако щете, по-всекидневно… Но веднага се  появява и другата тенденция – съответно на производители и консуматори, които искат да се откроят, да се отделят от тази по-масова тенденция. Това пък засилва напр. продажбите от избата, създаването на специализирани магазини, на винени барове, организиране на потребителски дегустации.  Така че и двете тенденции съществуват, и в двете тенденции има голям потенциал, и двете са интересни за нашите производители. Самият профил на винопроизводството в България е такъв – знаете че горе-долу 25 години след промените  от една страна имаме един винарски сектор, който е наследство на старите социалистически големи винопроизводители. Разбира се, тези предприятия отдавна изглеждат по съвсем различен начин, много пари са инвестирани в тях, те са модернизирани, но все пак са си големи производители. От друга страна имаме тенденцията всяка година да се появяват 15-20 нови изби, които са с насоченост по-малко производство, предлагане на по-комплексна услуга – винени турове, хотелски и ресторантски услуги. Така че нещата се развиват в тези посоки.
Още повече, че нашият пазар съвсем не е малък – той е основен пазар за нашия бранш и то не само като количество. Тук могат да се продават и вина от по-висок ценови сегмент. Българите обичат да пият българско вино, независимо че вече има голямо предлагане на всякакви вносни вина. Българинът опитва, но обикновено се връща и трайната консумация е на българско вино и то в най-различни сегменти – хората добре познават бранша, добре познават продуктите и нямат проблем да платят по-висока цена за по-добро качество. Това е нещо, което например ни е малко трудно да постигнем на световния пазар, тъй като все пак там имаме един дългогодишен имидж на доставчик на по-масови вина, така че ни трябва време да преодолеем това.

 Ще ни помогне ли в тази посока Световният винен конкурс, мандат за който НЛВК спечели миналата година?
Би трябвало. Самият факт, че се провежда в България вече е признание за мястото на страната ни на винарската карта на света, а това все пак е едно от най-големите винени събития в света. Близо 9 хиляди вина се представят, оценяват се от едно жури, което е от 350 дегустатори – хора от цял свят, хора с различен профил. Независимо че е най-големият винен конкурс, неговото жури не е строго професионално, в него влизат и журналисти, и търговци, даже и винолюбители… Така че определено ще ни помогне, тъй като около 60-65 процента от тези 350 дегустатори са журналисти. Те, освен че ще дегустират и ще пишат за вината, които са дегустирали, за местата, които са посетили. Имаме шанс да организираме за всички тях посещения по винарски изби в страната.

И понеже до събитието няма много време, да ви попитам докъде стигнахте, как сте с подготовката?
Организацията е доста голяма. В нея освен нас участва и Община Пловдив, Международния панаир Пловдив, Министерство на туризма, Министерство на земеделието и храните и фирма Пробежекс, която е основен организатор. Така че всеки си върши неговата част от работата. В момента се опитваме да организираме съпътстващата програма – организацията е такава, че гостите до обяд ще дегустират вина, а след обяд, който желае разбира се, ще има посещения на изби. Трябва да подчертая, че има много голям интерес към тези посещения. Не по-малък интерес има и към една допълнителна програма, която е за желаещи след приключване на конкурса да останат още няколко дни в страната, за да могат по-подробно да се запознаят с лозаро-винарския сектор. Всъщност има огромен интерес точно към тази програма, което навярно се дължи на това, че все пак България не е чак толкова позната и има много нови неща за откриване у нея.

 Вие сте оптимист като ви слушам, но нека все пак завършим с вашите очаквания от нашето винарство. Какви са перспективите според вас?
Аз съм оптимист по принцип. А моите очаквания са базирани на това, че лозарството и винопроизводството се развиват бавно, инвестициите са големи и се връщат бавно. Дори по отношение на самото пазарно проникване, както сме говорили и друг път – до голяма степен продажбата на вино е и имиджова дейност, а изграждането на имидж става бавно.
Ето, например, има вече доста общини, които работят в посока на симбиозата между винопроизводството и туризма. Като кажем туризъм, то е нещо доста субективно и абстрактно. Един турист трябва да има различни възможности, но услугата , която се предлага трябва да е свързана с много неща – трябва да е свързана с местна кухня, с исторически забележителности, с вино, с добро хотелско настаняване, с различни възможности за рекреационен туризъм, пътят да е добър, да бъде наистина комплексна. Именно затова изграждането на този имидж на България е задача обща, на всички.
Аз съм уверен, че пътят, който сме поели в нашия бранш и българския лозаро-винарски сектор като цяло е правилният път. Развиваме се в добра посока и резултатите ще дойдат рано или късно. Дано да бъде по-рано!

 И къде е мястото на камарата в този процес?
Камарата има доста функции. Ние веднъж защитаваме интересите на бранша като цяло пред държавата – тук включвам участие в работни групи по изработване на ново законодателство, правене на анализи на съществуващите разпоредби и съответно предложения за техните промени. Това от една страна. Другата ни функция е чисто информационна чрез нашите издания – хартиени и електронни. Извършваме и образователна дейност чрез нашия Учебен център, който организира курсове както за професионалисти, така и за любители във всички сфери на лозарството и на винарството. И най-важната ни задача е всичко това, което се случва или се е случило, целият потенциал, който има България, ние да го комуникираме със света. Изграждането на бранда Българско вино е всъщност нашата основна задача, но то е основна задача  и за компаниите, заети в бранша, и за хора като вас – журналистите, и за държавата на всички нива. Все пак нещо добро се случва в България. Винарският сектор много се промени, изглежда доста по-добре и вината му са доста добри. Просто трябва всичко това да го комуникираме по правилния начин, за да можем да си намерим пазарната ниша.

Петко Делибеев

Защо хората купуват биологични продукти? Да отделим мита от мотивацията

След периода на несигурност от 2014-2015 г., днес продажбите и търсенето на биологични храни отново бележат растеж, стимулиран от ще по-сериозни претенции за здравословност, от още по-натурални производствени методи и от цялостно подобрение на вкусовите качества.
Биологичната храна и нейната полезност за здравето са обект на най-строго наблюдение. Съвременното мислене подсказва, че биологичната храна има по-висока хранителна стойност и е по-малко изложена на пестициди в сравнение с храните, произведени по конвенционалните методи на селското стопанство.
Паралелно с изследванията, свързващи биологичните храни с по-малък риск от диабет тип II, високо кръвно налягане и сърдечно-съдови заболявания, редица проучвания стигат даже дотам, да установят връзка между биологичната храна и здравето на новородените и на майките по време на бременност…
Прочетете целия материал тук:Bio

Стимулирането на производството и износа на качествени типични местни продукти е целенасочена държавна политика на острова
Кипър е малка по територия страна и в условията на единния свободен пазар и либерализацията на търговията трудно може да се конкурира с други селскостопански страни, които по различни причини произвеждат повече стоки с много по-малко разходи. Затова островната държава е амбицирана да се пребори за позиции на международния пазар с качество, като за целта засилва промоцията и насърчаването на местните традиционни продукти. Част от усилията в тази насока е и съвместната битка на фермери, производители и държава за регистрирането на типични кипърски продукти като защитени наименования за произход или защитени географски указания в Европейския съюз.
Повече може да прочетете тук: Cypros

…Множество родители се притесняват за височината на децата си, особено ако последните не растат със скоростта на повечето си връстници. Подобна ситуация може да се окаже особено потискаща, ако децата са придирчиви по отношение на храненето си. И тъй, какво биха могли да сторят родители и педиатри, за да помогнат на децата да достигнат своя потенциал по отношение на ръста? …
По сп. ХВП, бр.5/2018; Виж целия материал:shake

Италианската селска салата с узрели домати и хляб – Пандзанела, е перфектно блюдо за лятото. Имайте предвид, че когато използвате пресни домати, вкусният им сок не трябва да сеизхвърля. Затова ги разбъркайте с малко сол и ги…
По сп. ХВП, 5/2018 -  salad-it

От името на организатора на „Шоковижън  2018“ (CHOCOVISION 2018[1]), Антоан дьо Сент-Африк, главен изпълнителен директор на Бари Калбо (Barry Callebaut), закри четвъртото издание на международната конференция. На всеки две години повече от 200 водещи личности от индустрията, правителствата и гражданското общество се събират в Давос, Швейцария, за да работят заедно за гарантиране устойчивото бъдеще на шоколада в полза на всички заинтересовани страни по веригата на стойността – от фермерите до потребителите.
По сп. ХВП - choko