Антраксът – особено опасна болест по животните и човека
проф. д-р Йордан Гогов
Антраксът, наричан още „въглен“ е остра заразна болест по животните и човека (зооноза) известна от дълбока древност. Освен в Гърция и арабските страни, заболяването е описано в редица държави от Южна и Западна Азия, Африка, Южна и Югозападна Европа, Средна и Южна Америка. (2,10) В миналото у нас са регистирани много огнища на антракс, които постепенно са ликвидирани в резултат на предприетите ефективни ветеринарно-профилактични мерки.
Днес, темата за антракса отново е актуална поради създалата се неблагоприятна ситуация в едно от селищата на Варненска област, където е констатирано огнище на антракс при едри преживни животни (крави и бик). Както е известно през юли 2015 г. в с. Млада гвардия беше съобщено за смъртен случай на стопанин, който се е заразил с антракс при клане на болна крава в собствената си ферма. Инцидентът придобива печална известност защото части от трупа на болното животно са продадени за разфасоване и производство на сурови месни заготовки (кебапчета, кюфтета, наденици) в транжорна в кв. „Аспарухово“, Варна. Произведените полуфабрикати са били разпространени в 27 обекта за обществено хранене в района на Варна, с. Кранево и град Бяла. Само бързата намеса на компетентните органи предотврати разпространението на опасната зараза сред населението. Разследването ще установи конкретните нарушения и виновните лица по хранителната верига.
В случая по-важно е да се установи доколко бизнес операторите в първичното производство на храни са запознати със задълженията и отговорностите, които им са възложени от законодателството за осигуряване безопасността на произвежданите продукти в животновъдните ферми. Необходимо е да се изясни защо са нарушени строгите ветеринарно-санитарни изисквания при извършване на принудително клане на болни животни в стопанството, защо не е извършен предкланичен преглед на болното животното от ветеринарен лекар и следкланичен преглед на трупа и вътрешните органите. Съществен е и въпросът защо добитото месо е транспортирано до транжорната и прието от нейният собственик без необходимия здравен сертификат. Друг е въпросът – как функционира системата за самоконтрол в транжорната и доколко нейният управител е наясно с тежките последици от разпространението на опасни месни заготовки в заведенията за обществено хранене. Като изключим криминалният елемент в събитието може да се направи извод, че е налице престъпна безотговорност.
Във връзка с разглеждания случай и неговата обществената значимост, както и високата степен на здравен риск в хранителната верига, считаме за целесъобразно да обърнем внимание на бизнес операторите на храни върху някои основни законодателни разпоредби свързани с принудително клане на болни животни и предприемане на задължителни предпазни мерки.
В Регламент (EO) №853/2004 (8) – Приложение III, Глава VI „Принудително клане извън кланицата“ са въведени изисквания при какви условия месото може да се допусне за човешка консумация. На първо място трябва да е извършен предкланичен преглед на животното от ветеринарен лекар. На второ място закланото животно следва да е обявено като „годно за човешка консумация“ въз основа на следкланичен преглед от официален или одобрен ветеринарен лекар. Третото изискване предвижда трупът на закланото животно да бъде транспортиран с документ, издаден от ветеринарен лекар, в който освен идентификационните данни се посочват резултатите от извършеният ветеринарен преглед, часа и причината за принудителното клане на животното, както и годността на месото за човешка консумация.
Императивни разпоредби за обявяване на месото като „негодно за консумация“ са въведени в Регламент (EO) №854/2004 (9) – Приложение I, Раздел II, Глава V „Решения относно месото“. Месото е негодно за консумация, когато е получено от животни, на които не е извършен предкланичен и следкланичен преглед.
Съгласно чл.14 от Регламент (EO) №178/ (7) на пазара не се допускат храни, които не са безопасни за консумация от потребителя. Тази разпоредба е транспонирана и в чл.20 (1) от Закона за храните (6).
В Закона за ветеринарномедицинската дейност (5) – (чл.139, (1), т.12 ) е въведена категорична забрана за клане на болни от антракс животни.
Нашите наблюдения през последните години свидетелстват за сериозни пропуски в познанията на животновъдите и бизнес операторите на храни върху зоонозите и пътищата за тяхното разпространение сред продуктивните животни и хората. Ветеринарномедицинската и здравна просвета в рисковите звена е ограничена и неефективна. Като отчитаме този факт си поставихме за цел да представим накратко най-съществената информация свързана с болестта антракс при животните и човека.
Антракс при животните
Антраксът е смъртоносна болест с ензоотичен характер по едрите и дребни преживни животни, свинете и по-рядко конете.(2) Висока смъртност се констатира сред дивите животни в Африка. Птиците притежават вроден имунитет. Студенокръвните животни също не са податливи на зараза. Заболяването се предизвиква от Bacillus anthracis, който образува капсули и спори. Капсулата се явява защитно средство срещу бактерицидните субстанции в животинския организъм и се свързва с вирулентното действиe на бацила. Спорулирането протича в присъствие на кислород и температура от 12 до 42 С. В болните от антракс животни и в неотворени трупове спори не се образуват. В органите на заразените животни антраксният бацил се развива и продуцира екзотоксин, който по-късно се натрупва във възпалителните течности и кръвта. Вегетативните форми на Bacillus anthracis са слабо устойчиви. В загнилите трупове през лятото те загиват за 2 – 4 дни, а през зимата – до 2 седмици. Споровите форми обаче са много резистентни.(10) Във водата, почвата, животинската тор и силажа се запазват с десетилетия. Процесите на изсушаване, замразяване и осоляване съдействат за тяхното продължително съхраняване в органите и тъканите на животните.
Източник на инфекцията са болните и труповете на умрелите от антракс животни. До загниването на труповете се наблюдава следсмъртно намножаване на антраксните бацили. Съществено място в разпространението на заболяването се отдава на заразените участъци (1,10) от пасищата, животинските гробища, дворовете и местата за водопой. Тези места са известни като „прокълнати полета“ поради замърсяване на терена с антракси спори след отваряне на труповете, одиране на кожите, разкъсване от диви животни и птици. Заразяването на животните се осъществява чрез поемане на сухи треви, корени, фуражи и вода, съдържащи антраксни спори. Грубите храни водят до нараняване на устната, стомашната и чревната лигавица, което спомага за проникването и разпространението на антраксната зараза в организма на животните. Наранените лигавици и кожата се определят като „входна врата“ на инфекцията. Най-често антраксът протича като стационарна инфекция. Приема се, че това е типична лятна пасищна инфекция с рязко повишение на заболеваемостта през летните месеци. Това се обяснява с оскъдната паша през този период и консумацията на суха растителност, примесена с корени и почва. Водните източници са оскъдни, с малко вода и тиня замърсена с антраксни спори. В други случаи обилните дъждовни порои и наводнения са причина за отмиване на горния слой на почвата и пренасяне на спорите върху повърхността.(10) Не бива да се пренебрегва и ролята на кръвосмучещите инсекти за пренасяне на заразата през топлите месеци на годината.
Развитието на болестта зависи както от количеството на поетия инфекциозен агент, така и от индивидуалните защитни механизми на отделното животно. Инкубационният период варира от 1ден до 2 седмици (най-често от 3 до 5 дни) след заразяването. Клиничната картина протича в 3 форми: свръхостра, остра и подостра. Свръхострата форма е позната още като „апоплектична“ с времетраене до 30 минути и завършва със смърт. Острата форма протича във вид на тежка септицемия. Появяват се горещи и болезнени отоци по кожата на гърдите и корема. Смъртта настъпва от часове до няколко дни. Подострата форма е с клининични прояви наподобяващи остра форма, но се развива по-бавно и с временни подобрения. Най-често завършва летално, но са възможни и случаи на оздравяване.
При смърт от антракс се наблюдават характерни трупни промени: силно подуване на животинския труп, наличие на кървави пенести изтечения от телесните отвори. Кръвта е гъста, тъмночервена, лакова и несъсирена. Лимфните възли са със силни отоци. Следсмъртното вкочаняване на трупа отсъства или е слабо изразено. Наблюдават се подкожни отоци в областта на главата, гърдите и корема. Посочените характерни промени се установяват при по-бавно протичане на болестта. При свръхострата форма на антракс те може да отсъстват, което налага прецизна диференциална диагноза по отношение на други сходни заболявания. Антраксните и съмнителни за антракс трупове на животни не се отварят, защото съществува опасност от заразяване на човека, контаминиране на околната среда и създаване на трайни огнища на зараза с антраксни спори. Поради невъзможност от аутопсия, диагнозата се поставя въз основа на клинико-епизоотичните данни и резултатите от микробиологичното изследване на достъпния материал.
Лекуване на болни животни от антракс се предприема само при остра и подостра форма в началния стадии на заболяването. Инжектира се специфичен противоантраксен серум. Добри резултати се отчитат и при навременно антибиотично лечение. С предпазна цел се прилагат: активно имунизиране (ваксинация), пасивно имунизиране (серопрофилактика) и комбиниранo имунизиране (сероваксинация). Като профилактични мерки срещу антракс са въведени: задължително ваксиниране на възприемчивите животни в стационарните огнища; провеждане на постоянен ветеринарен контрол в предприятията за обработка на технически животински суровини (кожарски фабрики и складове за съхранение на кожи). Обезвреждането на антраксните трупове се извършва в екарисаж или чрез загробване под строг контрол на ветеринарните власти. При избухване на заболяване от антракс се прилагат специфични ветеринарно-хигиенни мерки с цел ограничаване и ликвидиране на възникналото огнище. Клането на болни или съмнително болни животни се забранява. Не се допуска клане на животни, които са ваксинирани срещу антракс, ако не са изминали две седмици от последното инжектиране. Важен елемент в профилактичната програма е изпълнението на контингенс плана за превенция и контрол на антракса (10)
Антракс при човека
Антраксът при човека е смъртоносно заболяване свързано с животновъдната дейност и преработката на суровини от животни, инфектирани със спори на Bacillus anthracis. В миналото болестта е била разпространена сред населението на редица страни в т.ч. и у нас. (1, 4) По данни на Делчев и сътр. (3) през периода 1931-1950 г. от антракс са заболели в страната 18 871 лица, от които 894 са починали. За времето от 1950 до 1961г. са регистирани 5867 случая на болни от антракс лица с 18 починали. В резултат на предприетите строги мерки от ветеринарните и медицински служби по места зоонозозата постепенно е овладяна, като през следващите десетилетия са наблюдавани само единични заболявания от антракс.
Проведените наблюдения показват, че болестта се среща по-често при хора, които имат продължителен контакт с домашни животни и животински суровини: животновъди, пастири, кланични работници, ветеринарномедицински специалисти, работници, обработващи кожи и вълна. В болшинството от случаите заболяването възниква спорадично. (4) Антраксният бацил прониква през наранената кожа. Наличието на одрасквания, рагади (цепнатини), рани по кожата, както и ухапвания от кръвосмучещи насекоми се смята за предразполагащ фактор на заболяването. Сравнително по-малко са случаите, при които инфектирането е резултат от консумация на храни, контаминирани с антраксни спори. Специално внимание се обръща на месните полуфабрикати и карантия, които не са претърпели ефективна топлинна обработка (печене, пържене, варене ). Проникването на антраксния бацил се благоприятства и от наличието на наранявания по лигавиците на устата, стомаха и червата. Заразяването с антраксни спори може да се осъществи и по въздушен (аерогенен) път. Този начин на инфектиране се среща предимно при работници в кожарските и кожухарските фабрики.
Инкубационният период на заболяването е от 1 до 5 дни и е в тясна връзка с начина на заразяване и здравословния статус на болното лице. В клиничната медицинска практика са познати 3 форми на антракс: кожна, чревна и белодробна. Най-разпространена е кожната форма, известна като „синя пъпка“ (Pustula maligna)(4). Навлизането на инфекциозния причинител се извършва през наранената кожа на ръцете, лицето, врата и долните крайници. Около мястото на инфектиране се развива възпалителен процес със зачервяване, поява на мехурче, изпълнено с червеникав ексудат и постепенно разширяващ се оток. По-късно центърът на отока посинява. След спукването на мехурчето се развива некротичен процес, който прогресира в съседните тъкани. Появява се треска и висока температура. Ако не се предприеме своевременно лечение общото състояние на болния бързо се влошава. Развива се тежка септицемия със смъртен изход. При чревната форма на антракс се наблюдава повръщане, висока температура, гастроентерит с кървава диария, чревен карбункул и перитонит. При белодробната форма се развиват остър бронхит, пневмония и плеврит. При тези две форми по-късно настъпва тежка септицемия с летален край. Интоксикацията на организма е резултат от действието на антраксния екзотоксин. Постепенно той прониква в тъканите и предизвиква необратими токсични увреждания.
Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата, клиничните данни и микробиологичното изследване. За лекуване на болните от антракс се прилагат специфична имунотерапия и антибиотици поотделно или в комбинация.
В контекст на изложеното следва да се обърне внимание и върху глобалното значение на разглежданата зооноза, като подходящо средство за биологична агресия по време на война. Антраксът отдавна е във фокуса на секретните лаборатории за производство на биологично оръжие, предназначено за масово поразяване. Антраксните бацили са в списъка на най-опасните биологични агенти, включени в арсенала и стратегическите планове на различни военни и терористични организации. За това свидетелстват достъпните документи на редица разузнавателни служби и строгите мерки за контрол на зоонозата в световен мащаб.
Литература
1. Ангелов, Л., Е. Александров, Х. Бояджиян, Д. Александрова, Г. Генев, В. Монев, Р. Комитова (2002) Актуални природно-огнищни инфекции в България, Пловдив, 320 с.
2. Арсов, Р., (1992) Зоонози: Болести общи за животните и човека, Земиздат, С., 347 с.
3. Делчев, Хр., В. Веселинов, Й. Йотов, Ас. Калоянов, М. Вапцарова, Д. Савов, Ил. Славков, Ив. Йорданов, Д. Байльозов, М. Панайотова, Л. Икономов, Д. Тодоров, М. Тонев, М. Младенов, М. Михайлов,Н. Аргирова, Хр. Попов (1966) Ветеринарно-санитарен надзор и експертиза на продуктите от животински произход, Земиздат, С., 508 с.
4. Дурмишев, А., Б. Илиев, В. Денчев, Г. Митов, М.Радев, Цв. Ганчева, В. Баев, Л. Ангелов, П. Илиева, Р. Митева, Л. Дурмишев (2001), Инфектология, АИ „Проф. М. Дринов“, С., 904 с.
5. Закон за ветеринарномедицинската дейност ( Обн. ДВ, бр.87/2005 )
6. Закон за храните ( Обн. ДВ, бр.90/1999 )
7. Regulation (EC) № 178/2002 of the European Parliament and Council of 28 January 2002 laying down the general principles and requirement of food law, establishing the European Food Safety Authority and laying down procedures in matters of food safety.
8. Regulation (EC) № 853/2004 of the European Parliament and of the Council of 29 April 2004 laying down specific hygiene rules for food of animal origin.
9. Regulation (EC) № 854/2004 of the European Parliament and of the Council of 29 April 2004 laying down specific rules for the organization of official controls on products of animal origin intended for human consumption.
10. World Health Organization (2008) Anthrax in humans and animals. Fourth edition, Geneva, WHO, p. 508