С Форум за устойчиво развитие и кръгова икономика Съюзът на пивоварите в България (СПБ) представи едни от най-успешните модели за запазване на ресурсите и създаване на депозитни системи, при които опаковките и материалите от тях отново влизат в производствен цикъл с цел постигане на нулев отпечатък върху околната среда. Събитието се проведе със специалното участие на Техни Превъзходителства посланиците на Кралство Дания, Кралство Нидерландия и Кралство Белгия, които държави  доказано са с най-високи постижения в зеления преход и кръговата икономика.  Официални гости на Форума бяха Вице-премиерът Атанас Зафиров, Министърът на околната среда и водите Манол Генов, както и редица представители на бизнеса, неправителствения сектор и държавните институции.
В своите изказвания датският посланик Н.Пр. Флеминг Стендер, нидерландският посланик Н. Пр. Артур ден Хартог и търговско-икономическият представител на Фландрия, Белгия – Величка Терзиева подкрепиха въвеждането на депозитна система в България, посочвайки я като ключов инструмент за устойчиво управление на ресурсите. „Европейският опит ясно показва, че депозитната система е един от най-ефективните механизми за намаляване на отпадъците.  Тя е крайъгълен камък на кръговата икономика и доказателство, че устойчивите решения работят, когато държавата, бизнесът и гражданите споделят обща отговорност,“ заяви датският посланик. „Обществото и потребителите в световен мащаб очакват от техните правителствата и от бизнеса да имат отговорно поведение като осигуряват икономическа стабилност и чиста околна среда.“, специално отбеляза посланикът на Нидерландия.„Кръговата икономика е сърцевината на зелената трансформация – философия за развитие, при която ресурсите се използват разумно, а отпадъците се превръщат в суровини. Въвеждането на депозитна система за опаковки от напитки е важна крачка напред – доказано ефективен модел, който изисква споделена отговорност между институциите, бизнеса и гражданите. Устойчивото развитие е обща кауза, изискваща партньорство, постоянство и дългосрочна визия за по-чиста и по-зелена България.“, заяви Министърът на околната среда и водите Манол Генов.
Данните и фактите за пивоварния сектор и на европейско и на национално ниво показват, че бирените компании са едни от ,,шампионите в прилагането на практиките на кръговата икономика“. Иновациите, икономическият и екологичен принос на българските пивовари, бяха представени от председателя на СПБ – Владимир Иванов и изпълнителния директор – Ивана Радомирова. Заедно с модератора на събитието – Добрина Чешмеджиева и представители на Пивоварите на Европа те коментираха изпълнението на ангажимента на индустрията за зелен преход. През последните 5 години инвестициите на българските пивовари за зелени иновации надхвърлят 90 млн. лева. За същия период се отчита 40% намаление на електроенергията за производството на 1 хектолитър бира. В сравнение с 2020 г. на пазара са пуснати с  4100 тона по-малко стъклени бутилки за еднократна употреба, а при ПЕТ бутилките намалението е с 37%. С 30%  е редуциран CO₂ отпечатъкът на индустрията.
Европейският опит в областта на кръговата икономика и високите цели на новия европейски Регламент за опаковките и отпадъците от опаковки, бяха основни теми на Форума. Водещ акцент беше поставен върху предизвикателствата за  въвеждането на депозитната система в страната. Национално представително проучване на СПБ за нагласите на потребителите в България показва, че 70% от сънародниците ни, т.е. над 3.7 милиона българи (на възраст 15+) са мотивирани да връщат опаковките, ако в страната има депозитна система.
,,България има идеалната възможност да въведе модел на депозитна система, който стъпва на най-добрите европейски практики и законодателна рамка, получава широка обществена подкрепа и се реализира с обединеното участие на индустрията. Бизнесът е готов и има ресурс да управлява такава система прозрачно и ефективно. Нужно е само държавата да даде зелена светлина за това.“, коментира изпълнителният директор на СПБ.
Този призив изцяло се подкрепя от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки. Директорът на сдружението Жана Величкова сподели: ,,Индустрията е подготвена и обединена около изграждането на национална депозитна система по доказан и успешен европейски модел. Няма обективни обстоятелства законодателството да се бави и да се правят експерименти с модела на системата. Индустрията и институциите трябва да се върнат на масата на диалога, сътрудничеството и решенията.“  Заместник-председателят на БСК Мария Минчева подчерта необходимостта от спешна среща с МОСВ за финализиране на законопроекта за депозитната система, за да се започне същинската дейност по нейното изграждане, като се следват примерите за депозитни системи на икономики, които са добре развити.
В България процесът за въвеждане на депозитна система започва в началото на 2022 г. Под ръководството на МОСВ е създадена Работна група, в която по прозрачен и публичен начин са обсъждани детайлно всички аспекти на системата. Анализи от независими проучвания потвърждават, че производителите на безалкохолни напитки, води и бира заедно с търговците са тези, които поемат законово определената отговорност за финансиране и управление на депозитната система, каквито норми поставя и Регламентът на ЕС за опаковките.В края на 2024 г. работната група към МОСВ с широк консенсус е разработила предложение за законопроект за депозитна система у нас. Независимо от очакванията за неговото бързо финализиране, от април т.г. дейността на работната група е прекратена. Тревога буди фактът, че ръководството на МОСВ планира депозитната система да бъде ръководена от държавно предприятие, какъвто прецедент е само системата в Хърватия.
Форумът на СПБ привлече като гост-панелисти едни от най-утвърдените европейски експерти и практици в управлението на депозитни системи за опаковки от Дания, Нидерландия, Литва и международната организация RELOOP, която в световен мащаб изследва всички депозитни системи за опаковки от напитки. По данни на нейния директор Ана Ларсън към момента в 18 страни от ЕС има депозитни системи. 16 от тях се управляват от организации, създадени от производителите на бира, бутилирани води, безалкохолни напитки и търговците на дребно. На практика те прилагат едни и същи модели, обхват и управление на депозитните си системи, които се приемат като ,,златен” европейски стандарт.
Изпълнителният директор на Датския депозитен оператор – Каспър Шмит, обяви, че тяхната депозитна система функционира успешно повече от 20 години благодарение на правилното моделиране и управление изцяло от производителите на напитки и търговците, осигурявайки прозрачност, доверие и измерим ефект – постигнато ниво на разделно събиране от близо 95%. Програмният директор на нидерландския депозитен оператор, Куинтин Мидлер, подчерта, че управлението на системата трябва да бъде в ръцете на задължената индустрия, тъй като именно тя носи отговорност за разделното събиране на опаковките от своите продукти.  Индустрията трябва да разполага със законов мандат да управлява и непрекъснато да усъвършенства системата. В Нидерландия, благодарение на събраните висококачествени материали, в PET бутилките вече се влагат 51% рециклиран PET – двойно повече от настоящото законово изискване. В Литва нивото на събираемост на опаковките вече е достигнало впечатляващите  92% за ПЕТ бутилки и 94% за кенове. Сходни са данните и за Швеция, Финландия, Латвия, Естония, Словакия и др. Навсякъде опитът и фактите показват, че когато индустрията управлява депозитната система, тя е прозрачна, самофинансираща се и ефективна.
„Минималният срок за въвеждане на депозитна система е поне 18 месеца след създаването на оператора по закон,“ посочи Михал Ернесто, представяйки данни от проучванията на „Теоремус“. Евгения Ташева, представител на НПО ,,За земята“ и CEE Bankwatch, сподели резултати и анализи, отразяващи обществените нагласи към устойчивото потребление и готовността на хората да участват в системи за връщане и рециклиране на опаковки.