(Български) Храни, туризъм, риск и наука



nbu-1„Храни и опаковките им. Риск мениджмънт в туризма“ под този наслов на 7 март в Нов български университет бе проведена Международна научно-практическа конференция. Тя бе организирана от Център за оценка на риска по хранителната верига към МЗХГ и Нов български университет със съдействието на МИТ Университет Скопие.
 „Международната общност е изправена пред критично предизвикателство как да гарантира безопасността на храните и изхранването на експлозивно нарастващото население на Земята, което се очаква до 2050 година да достигне 9,3 милиарда души. – подчерта в приветственото си слово заместник-министърът на земеделието, храните и горите, доц. д-р Янко Иванов. Той изтъкна, че живеем във време на динамични промени – глобализация на икономиката, на търговията и туризма, на климатични, екологични и демографски промени, на заплахи от биотероризъм, епидемии и нововъзникващи инфекциозни болести, проблеми с безопасността и качеството на храните, разширяване на използването на ГМО и др. Като подчерта, че отговорът на този въпрос не е лесен поради бързо изчерпващите се природни ресурси и че ако експлоатацията и потреблението им в световен мащаб се запази в размерите и темповете с които се потребява в САЩ и в Китай, за изхранването на човечеството ще са необходими две планети с ресурс като нашата.
Проблемът допълнително се усложнява и от факта, че прогресивно се увеличават неплодородните земи – продължи доц Иванов.  Понастоящем едва 1/8 от територията на Земята е подходяща за живот. ¾ е заета от Световния океан, а половината от сушата е пустиня. Според еколозите с климатичните промени през този век още 1/3 от сушата може да стане необитаема. Въпреки че ефектите от изменението на климата все още не се усещат напълно, понастоящем около 1 млрд души страдат от хроничен глад. Днес ние губим около 1/3 от общото количество храна, произведена за консумация на човека, а за нейното производство се използват 28% от световната земеделска земя и достатъчно вода, за да запълни женевското езеро 3 пъти (Езерото е разположено на площ от 582 km² и има обем от 88,9 km³. – б.р.).
Същевременно в световен мащаб ежегодно се отглеждат над 21 млрд домашни животни и се произвеждат милиарди тонове фураж за тяхното изхранване. Прогнозите са, че количеството им до 2020 г. ще се увеличи с 50% особено в развиващите се страни, което неминуемо ще доведе до нарастване на епидемичната нестабилност, защото с глобализацията постепенно се глобализират и болестите по животните и хората, особено тези, които са свързани с храните. Така болестите все повече придобиват трансграничен характер, което от своя страна изисква и трансграничен подход за тяхното предотвратяване, ограничаване и ликвидиране.
Европейският съюз безспорно играе ключова роля за постигането на продоволствена сигурност и устойчивост в хранителната верига, а МЗХГ прилага политики, които подкрепят тази устойчивост и сигурност и обезпечават високи стандарти за безопасност на храните, в тясно сътрудничество с останалите държави-членки. Хранителната верига на ЕС се справя с много предизвикателства – в това число производствената сигурност, високите стандарти за безопасност и качество на храните, подобряване на хуманното отношение към животните и стимулиране на по-екологични земеделски практики.
Мисля, че занапред няма да можем да говорим за храни, без да споменем новите храни, бъдещите технологии, синтетичното производство на протеини и новите техники за размножаване на растенията, които се развиват с голяма скорост. Компетентните органи трябва да реагират адекватно на променящите се потребности на обществото и да разширяват своята дейност по отношение на безопасността и качеството на храните, по отношение на нарастващата антимикробна резистентност и зоонозите, които касят общественото здраве.“
Накрая доц Иванов отбеляза важността на подобни научни форуми, които не само предоставят  възможност за диалог относно възникващите предизвикателства пред хранителната верига, но с възможността за дискусия и взаимно допълване създават възможност за разработването на политики за справяне с тези предизвикателства.
Ректорът на МИТ университет Скопие, проф. Мариян Стеваноски, благодари на домакините за възможността да участват в Конференцията и като подчерта нейната интердисциплинарност изтъкна значимостта на подобни съвместни срещи за създаване на нови научни постижения за благото на човешкото общество.
Д-р Владимир Димитров, зам.ректор по учебната част на НБУ, поздрави присъстващите от името на проф. Пламен Бочков, ректор на НБУ и също изтъкна ползата от подобни научни форуми, обединяващи специалисти от различни области на познанието в името на постигане на обща цел – създаване на по-добри условия за живот на хората.
В първия пленарен доклад проф. д-р Георги Георгиев, директор на ЦОРХВ, се спря на механизмите на ЕС за оценка, безопасност и контрол на храните, като разгледа подробно структурата на ЕОБХ (EFSA) и партньорството на този орган с неговите съответни структури в страните членки на ЕС. Той подчерта основополагащите принципи при изграждането на ЕФСА – независимост, прозрачност и безпристрастност. След това разгледа основните моменти от работата на българския Център за оценка на риска в хранителната верига, като илюстрира с цифри и факти постигнатото до момента. Отдели внимание и на Контактния център към ЕФСА, който е в системата на Центъра. Проф. Георгиев се спря и на основните предстоящи задачи, които Центърът има да решава през настоящата година.
Интерес и дискусия предизвика и пленарния доклад на Антон Пейчев, експерт в МОСВ, който говори за новостите и предизвикателствата в европейското законодателство, отнасящо се до намаляване на въздействието на еднократните пластмасови опаковки върху околната среда.
Интересни теми бяха засегнати и в другите пленарни доклади, както и в лекциите на специалисти от ЦОРХВ, Института по полимери към БАН, МИТ Университет и някои фирми, представящи новости в своето производство в контекста на темите на Конференцията.
Темите на конференцията може да видите тук: Програма
ХВП