МЗХГ – Център за оценка на риска по хранителната верига



EFSA1В периода 08-09ноември 2018 г. в Брюксел бе проведена 20-та среща на Научната мрежа за обмен на информация за нововъзникващите рискове (EREN – Scientific Committee and Emerging Risk) към Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) Мрежата е създадена през 2010 г. с цел да се улесни обмена на информация и експертни познания между държавите членки, EFSA, Европейската комисия и други европейски агенции и международни организации, по отношение на нововъзникващите проблеми и рисковете за безопасността на храните и фуражите. За 2018г. това е втората среща на ERE. Публикуваме информацията за срещата със съкращения!

Председател на срещата беше г-н Тобин Робинсън (Tobin Robinson), представител на Научния комитет за нововъзникващите рискове към EFSA (EFSA SCER unit). В нея участваха представители от 23 държави членки, Швейцария и Норвегия, представители на Научния комитет за нововъзникващите рискове към EFSA; наблюдаващи експерти от ЕК и представители от Европейската агенция по околна среда (EEA), Световната здравна организация (WHO), Организацията по земеделие и прехрана на населението (FAO) и Американската агенция за храни и лекарства (FDA) .
Съгласно програмата бяха представени презентации и проведени дискусии по следните теми:

1. Разпространение на говежда туберкулоза при червени лисици във Франция…………..

2. Отравяне с рицин при кучета, свързано с торове……………..

3.Escherichia coli ST131 като хранителен уропатоген
През 2008 г. на три континента е идентифицирана неизвестна досега разновидност Escherichia coli, секвентен тип 131(ST131). Днес Е. coli ST131 преобладава в изолати от не-чревни патогенни Е. coli (ExPEC) и е широко разпространена в световен мащаб. Предходно извършени изследвания водят до предположението, че разпространението й е започнало до нараства още през 2003 година. За разлика от другите изолати на класическа група B2 ExPEC, за изолатите ST131 има данни, че често продуцират широко спектърни бета-лактамази (като CTX-M-15) и почти всички от тях са устойчиви на флуорохинолони. Освен това изолатите ST131 E. coli се считат за реално патогенни, поради характера на инфекциите, които предизвикват както извън болничните, така и в болничните заведения и големия брой вирулентни гени които съдържат.
Предишните разследвания изглежда освобождават от съмнение месото от обекти за търговия на дребно като източник на ST131 при хората; но те са фокусирани основно върху щамовете ST131, които са устойчиви на много лекарства. Наскоро проведено едногодишно проучване в САЩ за Е. coli от месни продукти и клинични култури показва, че изолираните щамове Е. coli ST131 са разпределени равномерно от клиничните проби от извън-чревни инфекции при хората и пробите месо от домашни птици. Това предполага вероятен хранителен източник за уропатогенните инфекции при хората, било по косвен път (поради замърсяване чрез ръцете), или директно.
Е. coli е изолирана от 79,8% от 2452 месните проби и 72,4% от 1735 положителни клинични проби.
Според проучване на Yamaji et al., 2018 7, инфекцията на уринарния тракт, причинена от Escherichia coli е една от най-разпространените инфекциозни болести в Съединените щати, засягаща приблизително седем милиона жени и струваща около 11,6 милиарда долара годишно. В допълнение, антибиотичната резистентност на причиняващата инфекция на пикочните пътища Е. coli, продължава да се увеличава, което значително усложнява лечението. Идентифицирането на източниците на уропатогенните Е.coli и прилагането на превантивни мерки са от съществено значение. Резервоарите на тези Е. coli, обаче не са не са ясно определени.
Извършеното проучване показва, че месото от домашни птици, продавано в магазините за търговия на дребно, може да служи като един от възможните източници на уропатогенни Е.coli. Това откритие е допълнение към нарастващия набор от доказателства, че инфекцията на пикочните пътища може да бъде болест пренасяна чрез храната. Повече изследвания в тази област могат да доведат до разработването на превантивни стратегии за контрол на това често срещано и скъпо инфекциозно заболяване.

Предварителни заключения:
Близки генетично свързани щамове на Escherichia coli ST131 са открити наскоро както в месо от домашни птици, така и в клинични проби от хора в Съединените американски щати. При хората тези щамове са важен причинител на извън-чревни инфекции от Е. coli, следствие от придобити в обществото инфекции.
Щамовете E.coli ST131 от птичи произход могат да се превърнат във нововъзникващ хранителен патоген. Освен това, те обикновено са носители на гени с множествена лекарствена резистентност. Необходимо е да се извършат генотипни анализи на пробите от E.coli, взети от птичия сектор, в контекста на програмата за наблюдение на антимикробната резистентност. Необходими са и допълнителни проучвания за определяне на разпространението на ST131 щамове в птичия сектор в Европа. Трябва да се извършат изследвания на генетичните връзки, за да се направят заключения за връзката между щамовете на Е. coli ST131 при домашните птици и при хората в Европа.
Оценка и перспективи: този казус би могъл да бъде разглеждан като нововъзникващ проблем, за който трябва да бъдат събрани данни от отделните държави членки.

4.Анафилаксия, наблюдавана след консумация на хранителна добавка с пчелно млечице при хора, алергични към полен
На Френската агенция по безопасност на храните (ANSES) редовно се докладват различни случаи на алергии, свързани с консумацията на хранителни добавки.
Скоро са докладвани три случая на тежки алергии след консумацията на хранителни добавки, съдържащи пчелни продукти (пчелно млечице, мед, прополис) и полен, с доказана причинно-следствена връзка. В един от случаите, в състава на хранителната добавка Serelys®, приемана за намаляване на нежеланите ефекти от менопаузата, са включени полени, но на опаковката е упоменато, че процесът на екстракция отстранява тези алергени. Независимо от това, 49-годишна жена с алергия към цветен прашец е развила признаци на анафилаксия.
Алергията към пчелно млечице и мед е описана в научната литература с проява на алергичен дерматит, ринит или астма и бронхоспазъм. Симптомите се появяват в рамките на 30 минути след консумацията. Докладвано е за смъртта на 11-годишно момче, свързана с консумация на пчелно млечице.
Всъщност поленът може да се установи в отделни пчелни продукти: пчелно млечице, прополис или мед, дори когато това не е изрично посочено.
ANSES подчертава, че хранителните добавки, както и обикновените храни, може да съдържат всички видове алергени. Затова хората с алергия към определени съставки, трябва да бъдат внимателни по отношение на състава на хранителните добавки, които приемат.
Конкретни съвети на ANSES към потребителите:
• да докладват на здравен специалист за всеки неблагоприятен ефект, който се появява след консумация на хранителна добавка;
• да следят условията за употреба, указани от производителя;
• да избягват да приемат хранителни добавки често или продължително през цялата година, без съвет от здравен специалист;
• да внимават за продукти, с неоснователни претенции, или продукти търгувани нерегламентирано, особено в Интернет.

- Кратко описание на нововъзникващи проблеми, предоставени от Федералния офис за защита на потребителите и безопасност на храните (BVL), Германия
1. Патогенната Candida krusei и Pichia kudriavzevii от заобикалящата среда;
2. Натриевият бензоат (Е 211 – sodium benzoate) променя епигенома;
3. Увеличение на популацията на медузите (jellyfish) в световен мащаб;
4. Токсинът на Clostridium perfringens (Etx) свързан с множествената склероза при хората;
5. Патогени, отделяни чрез отпадъците от производството на картофи, може да бъдат заплаха за бъдещото им отглеждане;
6. Escherichia coli ST131-H22 като хранителен уропатоген:

- Кратко описание на избрани проблеми, установени от Германския федерален институт за оценка на риска (BfR)
1. Проучване, при което е установено съдържание на тежки метали в протеин на прах
При изпитване на 134 проби протеин на прах е установено, че много от протеините от растителен произход, изпитвани по-рядко, са с по-високи нива на тежки метали и други токсини. Резултатите са:
 Протеинов прах на растителна основа: 75% от пробите са били с ниски нива на олово и с два пъти по-голямо количество олово на порция/ на прием, сравнени с други продукти; те съдържат също живак, кадмий и арсен, в няколко случаи над определените норми;
 55% от пробите имат измерими нива на бисфенол А (BPA);
 Сертифицираните биологични продукти са средно с два пъти повече тежки метали;
 Суроватъчни протеини: 10% от изпитваните са с малки количества олово.

2. Изследователите създават ядлив маркер, който може да бъде гравиран върху хляб
Изследователите от университета „Райс“ в Хюстън, Тексас са разработили графичен „етикет“ за поставяне върху храни като хляб, кокосови орехи и картофи, с който би могло да се внедри радиочестотна технология (RFID) – с данни за проследяване на продуктите (информация за това къде са били, колко време са съхранявани, страна и град на произход и др.). Знакът представлява лазерно индуциран графит (LIG), който е изключително тънък и здрав, добър проводник на топлина и електричество и има антибактериални свойства (може да бъде използван като сензор за откриване на E. coli или други микроорганизми в храните).

3. Плодовите мушици като потенциален вектор на заболявания свързани с храните
Целта на ново проучване е да се докаже способността на Плодовата мушица – Drosophila melanogaster (наричана още винена мушица), да пренася бактерии от замърсен източник, храна или отпадъци върху повърхности или готови за директна консумация храни. Лабораторните експерименти са проведени чрез използване на предназначени за целта модели на мухи, за да се оцени способността им за пренасяне на бактерии. Drosophila repleta са способни да пренасят E.coli, Salmonella и Listeria от инокулиран хранителен източник върху повърхността на лабораторно оборудване. Освен това, с помощта на контаминирани и не-контаминирани продукти, е установено, че е възможно да се получи кръстосано замърсяване на готовата за директна консумация храна. Доказано е също, че плодовите мухи са способни да пренасят Е.coli до 2 часа след контакт със замърсена храна.

4. Някои железни съединения оказват влияние върху развитието на рак на дебелото черво
Установено е, че железният цитрат и железният-EDTA (калциево динатриев етилен диамин тетраацетат), често използвани като добавки в храните и като хранителни добавки, оказват влияние върху туморния процес при мишки с рак на дебелото черво. Новото проучване разглежда ефекта от нормалните дози от тези съединения върху два вида култивирани туморни клетки от дебелото черво на човек. Докато железният сулфат не оказва влияние, железният цитрат и железният-EDTA предизвикват повишаване на клетъчните нива на амфирегулин – био маркер за рак. Железният сулфат е едно от най-често срещаните железни съединения, а железният цитрат е широко разпространен в търговската и онлайн мрежа.

5. Идентифициран е нов вид Listeria в Коста Рика
Listeria costaricensis е официалното име, дадено на новите бактериални видове, описани от изследователи от Института по технология на Коста Рика и от Центъра за сътрудничество на СЗО за Listeria в института Pasteur. Два от 18-те вида Listeria са патогенни. Откритието ще позволи сравнения на не-патогенната Listeria costaricensis с патогенните видове, за да се разбере по-добре поведението и адаптивните свойства на тези бактерии. Listeria costaricensis е изолирана от вода, събрана в промишлен отводнителен район в провинция Коста Рика, Алаюела.

6. Хранителни заболявания, свързани с обичайна селскостопанска практика, пораждат съмнения относно етикетирането на биоцидите
Хлорът, който често се използва за обеззаразяване на пресни продукти, може да замаскира хранителните патогени, според ново проучване. Много бактерии са „латентни“ или жизнеспособни, но не подлежат на култивиране (VBNC) и не могат да бъдат открити чрез стандартните лабораторни техники. Изследователите инкубират Listeria monocytogenes и Salmonella enterica върху листа от спанак и след това подлагат спанака на обработка с хлор. След обработка с 50 и 100 ppm хлор жизнеспособните причинители – Listeria и Salmonella стават латентни (VBNC). Изводът е, че хлорът подпомага преминаването на хранителните патогени в латентно състояние и е неефективен за пълното им унищожаване.

7. Живакът се увеличава: Токсична ли е рибата, която ядем?
Количеството живак, извлечено чрез промишлен морски риболов, нараства постоянно от 50-те години на миналия век. Изчислено е, че 38% от хората в проучваните държави може да бъдат изложени на нива на метил живак, по-високи от максималните, считани за безопасни за развитието на плода (1,6 μg/kg/ седмично). Най-високорисковите страни са: Малдивите (23 μg /kg/ седмично), Исландия (7,5 μg/kg седмично), Малайзия (6,4 μg / kg / седмично) и Южна Корея (4,7 μg / kg / седмично). В Германия експозицията възлиза на 0,8 μg /kg/седмично.

8. Продължителната консумация на Пангасиус е свързана с опасни нива на живак
Изследователите са анализирали общо 80 проби от замразени филета от Пангасиус (Pangasius hypophthalmus), като някои от тях надвишават максимално допустимите за Европа концентрации на живак от 0,5 mg/kg. Средната концентрация на живака при маринован Пангасиус (0,18 mg/kg) е по-висока от тази, получена при натурален Пангасиус (0,16 mg/kg). Ако се приеме седмично потребление от 350 грама, процентът на приноса му за допустимия седмичен прием на живак (TWI) – (4 μg/kg телесна маса/ седмица) е 32% при жените и 27,5% при мъжете. Рибата e с произход от една от най-замърсените реки – Меконг във Виетнам.

9. Открит е нов свински вирус, представляващ потенциална заплаха за здравето на хората
Наскоро е идентифициран свински вирус, подобен на причинителя на Тежкия остър респираторен синдром и Близкоизточния респираторен синдром. Свинският делтакоронавирус е първият вирус установен през 2014 г. в САЩ, причинител на диария при свинете в Охайо, след което е открит в различни страни. Възможността вирусът да преминава от един вид в друг е силно зависима от способността му да се свързва с рецепторите на клетките на животното или на човека. Тези рецептори се намират в дихателните и храносмилателните пътища на различни животински видове. Засега единствената известна инфекция при хора и други видове е в лабораторни условия. Въпросът е дали вирусът може да се възпроизведе в клетките и да причини заболяване на животни и хора.

10. Проучване открива спори на бактерии в хляб, обогатен с инсекти
Изследователите са установили, че добавянето на 10% прах от насекоми (конкретно от щурци) към хляба, значително подобрява хранителните му качества. Въпреки това, те откриват бактериални спори (в латентно състояние) на причинители, които потенциално могат да причинят развала на хляба или дори да причинят инфекции при хората. При използването на прах от насекоми като съставка в храните се препоръчват превантивни обработки (напр. дезинфекция, изсушаване с микровълни, високо налягане и т.н.), които могат да редуцират нивото на бактериите.

11. Нов подход за предпазване от Норовирусни инфекции
Учените изследват дали норовирусните инфекции могат да бъдат предотвратени чрез разработване на специфични инхибитори, които да блокират свързването на вируса към стомашните и чревните лигавици. Установено е, че Фукоиданът (полизахарид съдържащ се в кафявите водорасли) е в състояние да блокира свързването на капсидите на щам на Norovirus със стомашно-чревния епител на хората. Бъдещата работа ще има за цел разработването на хранителна добавка, която да намалява разпространението на вирулентни щамове на норовируси или да има положителен ефект върху хода и симптомите на инфекциите.

- Актуализация на информацията за Африканска чума по свинете, установена в Белгия
Ключови моменти:Източникът за възникването на последните огнища сред дивите животни до момента не е известен, но поради голямото разстояние от предходно възникналите огнища в Източна Европа, се счита че най-вероятно причината е човешката дейност. Сред възможните източници на инфекция дължащи се на човешката дейност са: (1) незаконното движение на животни; (2) изпращането на храна от държавите от Източна Европа към националните диаспори; (3) наличието на военен лагер до заразения район (това е по-скоро е малко вероятно, тъй като обикновено се прилагат стриктни мерки за биосигурност към военния персонал).
Към момента развитието на болестта при дивите свине в епицентъра на инфекцията все още има епидемичен характер. Предприемат се драстични мерки от регионалните органи (отговорни за дейностите свързани с дивите животни и управлението на животинските отпадъци) и от федералните власти (във връзка със свинефермите).
Факторите, които ще определят резултата от този епизод в развитието на болестта са: споделянето на подробна здравна информация в реално време; мобилизирането на мултидисциплинарни научни екипи за групова експертиза при спешни случаи, като инструмент за подпомагане на вземането на решения; участието на заинтересованите страни в контролните мерки.
Предвид местоположението на инфектираната зона, най-важно е да се постигне съгласие между съседните държави въз основа на регионалната стратегия за контрол на АЧС.
Заключение от проведената 20- та среща на Научната мрежа за нововъзникващите рискове: Процесът на идентифициране на нововъзникващите рискове, осъществяван от EFSA е от голямо значение за подобрението на готовността за оценка на риска и полезен превантивен инструмент, с който трябва да разполагат държавите членки и ЕС, с цел защита на човешкото здраве.

Д-р Дора Петлова, главен експерт
Дирекция „Комуникация на риска, обучение и Контактен център“, ЦОРХВ

http://corhv.government.bg/

20.12.2018 г
Материалът е публикуван със съкращения. ХВП