Биопроизводителите гонят плащания, а не добиви



leshnikБиопроизводителите гонят плащания, а не биопроизводство. Изискванията по мярка 11 “Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 позволяват на стопаните да получават компенсаторно плащане, без да се стремят към добиви. Това е основният извод на Сметната палата, която одитира изпълнението на мярка 11, насочена към насърчаване на биопроизводството в три направления – растениевъдство, животновъдство, пчеларство.
При извършени проверки на място 82% от получателите на средства за биопроизводство в одитната извадка декларират доходи от реализирана продукция спрямо подпомагането в съотношение по-малко или равно на 1 към 1, отчита докладът.
Земеделски стопанин, обработващ 10 ха лешници, със сертификат за биологична продукция за 500 кг лешници за 2017 г., декларира, че няма приходи от реализирана продукция. Друг получател на средства по мярката – производител на биологични домати, притежаващ сертификат за 7 тона биопродукция за 2017 г., също декларира, че няма приходи от биологично земеделие, дава примери докладът.
При проверките на 14 производители е установено, че в повечето случаи отглежданите според изискванията за биологично производство култури са обрасли с плевели. От това може да се направи извод, че „не са положени необходимите грижи и земеделски практики за получаване на добив“, отчита Сметната палата.
Повече от две години след началото на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. няма приети стратегически документи в областта на биологичното земеделие с ясно формулирани и измерими национални цели, което не го утвърждава като национален приоритет. Заложените цели в областта на биологичното производство са без количествени измерители, което затруднява наблюдението на очакваните резултати, констатира докладът.
Има недостиг на средства по мярката за поемане на нови ангажименти или разширяване на вече поетите от земеделските стопани петгодишни ангажименти и прогнозен дефицит на финансови средства към края на програмния период, отчита Сметната палата. Тя отчита още, че няма единна информационна система между Министерството на земеделието, храните и горите и Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция. Липсва възможност за автоматично извличане на информация. Това създава риск от забавяне на плащанията по мярката.
Друг извод на палатата е, че „съществените слабости в системата на контрол на биологичното земеделие не предоставят увереност за спазване на правилата за биологично земеделие“. Това налага въвеждане на допълнителни контролни механизми от фонд „Земеделие“, което увеличава административната тежест за бенефициентите.
Голямо е текучеството на ръководен и експертен персонал в компетентното звено в Министерството на земеделието, храните и горите по прилагането на правилата на биологично производство – числеността на персонала е променяна шест пъти, посочва одитът.
Препоръки
Сметната палата препоръчва да се предвидят допълнителни критерии, които стимулират полагане на необходимите грижи и земеделски практики. Освен това е необходимо да бъде изградена единна система с информация за всички биопроизводители и производствени единици, която гарантира автоматично извличане на информация, необходима за калкулация на плащанията. Това ще улесни извършването на проверките, ще намали административната тежест и ще подобри контрола по цялата верига, обобщава докладът.
Виж пълния текст тук